Как се чувствате, когато прекрачвате прага на училището сутрин? А в какво настроение ви се струват учениците и колегите? Забързани, с наведена глава, притеснени, раздразнителни или развълнувани и ентусиазирани за предстоящия учебен ден? Какво чувате по коридорите – приветливи поздрави, смях, приятелски закачки или викове, заплахи и обиди?

Позитивната училищна култура влияе благоприятно не само върху нагласите на учителите и учениците, но и върху цялостното протичане и качество на учебния процес. Училищните лидери (директори, заместник-директори и всички формални и неформални лидери в педагогическия колектив) играят основна роля в създаването на позитивна училищна култура. Как? В тази статия ще научите:

• Какво означава в едно училище да има позитивна култура;
• Как училищните лидери участват в създаването ѝ;
• Практични съвети и насоки по темата.

Училищна култура

Култура, етос, атмосфера, климат… какво означават тези думи за вашето училище? Най-общо училищната култура е комбинация от всички нагласи, настроения и подбуди в училище, въз основа на нормите, традициите и личните убеждения на учителите и учениците. Преобладаващата атмосфера във вашето училище ще се отрази на всичко, което се случва в него. Това включва и начинът, по който общуват учениците, учителите и родителите по между си и едни с други. 

Токсична или позитивна

Културата в училище е токсична, когато учителите и учениците са разделени на враждуващи клики, когато голямата цел – качествено обучение в полза на учениците – е забравена и когато властват отчаянието и усещането за безпомощност. Някои директори описват токсичната култура като среда, в която колективът не успява да открие елементите на учебния процес, необходими за напредъка и развитието на учениците. Очевидно такава среда не е добра за нито едно училище.

От друга страна, при позитивната училищна култура положените усилия носят положителни преживявания както при учителите, така и при учениците. Преобладава усещането за удовлетвореност. Учителите са ентусиазирани от работата си, защото могат да видят всичко в перспектива, а учениците са в по-добра позиция (психически и емоционално) да учат качествено. 

Ролята на директора 

Ролята на директора (и всеки формален или неформален лидер в колектива) при създаването на положителна училищна култура може да се обобщи в следните три стъпки:

• Анализ:
  • За да се създаде позитивна училищна култура, трябва да се направи задълбочен анализ на настоящата култура в училище. Това може да включва наблюдение на учебни часове, анализ на междуличностната динамика по време на педагогически съвети и родителски срещи и събиране на обратна връзка, както от учениците, така и от учителите.
• Разпознаване на токсичните и позитивните елементи в културата на училището:
  • Направете списък на нещата, които подобряват атмосферата в училище и на тези, които предизвикват негативни емоции. 
• Действия:
  • Изведете всички положителни елементи от списъка и добавете други ценности, нагласи или качества, които искате да видите в училище. Преминете към действия, за да затвърдите вече съществуващите положителни аспекти и да поставите началото на останалите.

Какви са тези действия?

Разбира се, вие познавате средата, в която работите, най-добре. Но ако ви е трудно да си представите как изглеждат конкретните действия за създаване на позитивна училищна култура, можете да почерпите идеи и вдъхновение от следните 10 практични насоки.

Включете родителите

Поддържането на ясна и открита комуникация с родителите ще ви помогне да избегнете всякакви недоразумения и да избегнете отрицателни сблъсъци, породени от недоверие и излишна отбранителност. 

Включете родителите в училищната култура, като се допитвате до тяхното мнение и събирате обратната им връзка относно различните аспекти от училищния живот. Попитайте ги какви са техните очаквания, надежди и притеснения за образованието на децата им. Освен родителските срещи, организирайте работилници, на които учителите и родителите могат да обсъждат въпроси, свързани с домашната работа, уменията за учене и резултатите на учениците. По този начин ще изградите взаимоотношения, основаващи се на взаимно доверие с родителите. Канете ги да се включат и в организирането на училищни празници, тържества, клубове по интереси, извънкласни дейности и др. 

Отбелязвайте личните постижения и успехи на учениците (и учителите)

Това изисква нещо повече от някоя небрежно подхвърлената реплика като “Браво!” или “Само така!”. Комплиментите показват на учениците, че някой ги оценява като личности. Учителите имат огромна роля в този аспект от училищния живот. 

За да насърчите положителната обратна връзка към учениците, може да поставите седмична цел за брой комплименти на учителите. Нека комплиментите са персонализирани и конкретни, а не общи и повърхностни. Отбелязването на успехите и постиженията на учениците може да се прави и на училищно ниво. Тук не става въпрос просто за традиционните табла със снимки на отличници в коридора, а по-скоро за състезания между класовете или церемонии по награждаване за проява на училищните ценности например. 

Създайте училищни правила, които изграждат ценности

Правилата в училище и в класната стая трябва да са ясни на всички ученици и трябва да се прилагат. Това обаче далеч не означава, че е необходимо да създавате правила за всяка възможна ситуация. Вместо това се съсредоточете върху няколко кратки, ясни и прости правила, които ще подтикнат учениците към изграждането на определени ценности и добродетели. 

Например вместо да има по едно правило за дъвченето на дъвка, внасянето на храна и напитки или употребата на телефони в час, може да има само едно правило, което гласи “Проявявайте уважение към хората около вас.” 

За да могат тези правила да се спазват, трябва да се съблюдават във всяка класна стая и в цялото училище, т.е. целият колектив трябва да е добре съгласуван и да следи поведението на учениците.

Последици и/или превенция

Когато правилата не се спазват, трябва да има последици. Но вместо постоянно да гасите пожари, помислете дали не си струва да подходите превантивно към дисциплината. Когато някой ученик е наказан, той остава с впечатлението, че е извършил някакво непоправимо злодеяние. Но когато вместо наказание получи конкретна задача, свързана с преодоляването на последиците от лошата постъпка, разбира какво е е редно да се направи в конкретния случай. 

Например ако група ученици счупят беседката на двора, вместо предупреждение за преместване в друго училище, можете да им възложите да я поправят. Вероятно е те да не знаят как се поправя беседка, но вие можете да им осигурите ментори – учителя по технологии и предприемачество, огняра, някой родител-доброволец и т.н. В най-лошия случай беседката ще е неизползваема за няколко седмици, а в най-добрия – някой ученик може да открие неподозиран свой талант. 

Друг пример, свързан с междуличностните отношения между учениците, е проявата на агресия. Ако някой ученик се сбие с друг или го обиди, “наказанието” му може да е да напише писмо, в което му се извинява. След това може да е дежурен в коридора през междучасието за една седмица. 

По този начин помагате на учениците да “овъзмездят” собствените си постъпки и ги учите да поемат отговорност за действията си. Управлението на класната стая е изкуство. Можете да подкрепите учителите в овладяването му с допълнителни ресурси и обучения по темата. 

Важно е правилата и последиците да важат за всички ученици в училище. Така че учителите трябва да са съгласувани много добре. Можете да им дадете възможност да обсъждат някои по-заплетени случаи и да споделят опита си. 

Илюстрирайте поведението, което искате да виждате в училище

Имате списък с ценности, добродетели и качества, които искате да виждате в учителите и учениците. Но доколко самите вие показвате тези желани качества и нагласи? Дайте личен пример, когато общувате с учителите и учениците – илюстрирайте поведението, качествата и нагласите, които искате да виждате в училище. 

Ангажирайте учениците с дейности, които ги развиват

В училище децата получават не само формално образование. Училището е мястото, където те развиват социалните си умения и осъзнават кои качества и нагласи ще им помогнат да се превърнат в независими и успешни млади хора. Така че училищата, които помагат на учениците да развият жизненоважни социални умения, ги подготвят за предизвикателствата на живота след това по един много по-задълбочен начин. 

Един от начините за постигане на тази цел е да включите социално-емоционалното учене в преподаването.

Изследванията показват, че програмите за социално-емоционално учене помагат на учениците да взимат по-етични решения, да поддържат позитивни взаимоотношения, да си поставят цели и да ги постигат както в училище, така и вкъщи, и да управляват емоциите си. 

Създайте ритуали и традиции, които са забавни за учениците и учителите

През учебния ден и по време на цялата учебна година е добре да има специални поводи за забавление. Това дава възможност на учениците да общуват в позитивна среда и подобрява мотивацията им. Можете например да дадете началото на традиция, наречена “Весел петък”. Всеки петък в училище можете да организирате разнообразни забавни дейности – бал с маски, спортни състезания, викторини. Можете да се фокусирате и върху по-сплотяващи и интроспективни дейности на ниво клас – петъчни дискусии, в които учениците и учителите се подреждат в кръг и споделят как се чувстват в края на учебната седмица с чаша чай или сок в ръка. 

Подобни ритуали и традиции може да има за всеки първи и последен учебен ден или в началото на всеки месец. Тези дейности разчупват рутината и дават възможност на учениците да си отдъхнат за момент преди отново да трябва да се фокусират върху учебното съдържание. 

Насърчавайте учителите да изпробват нови методи и добри практики за преподаване

Можете да организирате специализирани срещи, на които да обсъждате нови методи и добри практики за преподаване с учителите. Подобни срещи ще помогнат на педагогическия колектив да открие нови възможности и преткрие позабравени методи. Някои идеи за проучване и обсъждане са игровизацията на учебния процес, проектно-базираното обучение, обособяването на различни кътове в класната стая и др. Можете да почерпите вдъхновение от образователния сайт за споделяне на добри практики prepodavame.bg. 

Професионално развитие за учители

Учениците не са единствените, които трябва да учат. Предоставянето на възможности за учителите да развият уменията си допринася към изграждането на позитивна култура в училището. Не е задължително тези възможности да са платени обучения. Можете например да създадете структура за вътрешноучилищна професионална подкрепа, в рамките на която учителите по предмети се събират регулярно и обсъждат различни предизвикателства и техните възможни решения. 

Важно е и да се допитвате до мнението на учителите, като събирате техните впечатления, идеи и обратна връзка през определен период от време. Това може да става под формата на индивидуални разговори, не е задължително да е под формата на анкета. Единственото предимство на анкетите е, че могат да се попълват анонимно, така че ако прецените, че вашият екип има нужда от тази анонимност, за да сподели мнението си открито, използвайте анкета.

“Заедно в час” обявява нов прием за програма “Училища за пример”. Така че ако искате да изградите мотивиран и способен екип, кандидатствайте сега.

Подобрете външният облик на училището 

Изненадващо или не, обстановката на двора, в коридорите и в класните стаи оказва огромно влияние върху качеството на учебния процес и цялостната култура в училище. Изследванията показват, че от водещо значение за учебния процес са светлината, температурата и качеството на въздуха в класната стая. Други фактори, които допринасят за по-добри образователни резултати са подредбата на стаята и цветовете. Цветовете на стените в идеалната класна стая са светли с една по-ярко боядисана стена за акцент. Помислете за обособяването на кътове с мека мебел или барбарони в класните стаи и по коридорите. Дворът може да се облагороди с ученически акции за почистване и поддръжка и клуб по градинарство или лесничество например. 

Тези на пръв поглед несвързани с учебния процес фактори могат значително да повлияят върху ангажираността и мотивацията на учениците. 

Доверете се на опита на “Заедно в час” и създайте позитивна култура в училище с програма “Училища за пример”. Разберете повече и кандидатствайте тук!

Статията е адаптирана от Prodigy, а снимките са от класни стаи на партньорски училища на “Заедно в час” и обучения за учители и директори от различните ни програми.

Краен срок за кандидатстване 10 февруари 2022 г.

Имате добре развито стратегическо мислене, обичате да комуникирате с хора и можете да проследявате цели работни процеси? Ако вече имате опит в бизнес развитието, продажбите или работата с различни заинтересовани страни, но искате да работите в сфера, която има директен ефект върху цялото общество, може би търсим точно вас. Вижте подробностите за отворената позиция в екип “Развитие и фондонабиране” на “Заедно в час” по-долу.

Повече за позицията и нейните отговорности

Основен приоритет на позицията е осигуряването на финансова стабилност на организацията и нейната устойчивост в дългосрочен план. Тази позиция е от стратегическо значение за “Заедно в час” и мисията за осигуряване равен достъп до качествено образование за всяко дете.

Ключови дейности за тази позиция са разрастването и поддържане на мрежа от съмишленици, корпоративни и индивидуални дарители на “Заедно в час” от България и чужбина. Новият колега ще се грижи също за търсене и развиване на нови и разнообразни начини за привличане на финансови средства за организацията.

Какъв човек търсим

Успешният кандидат трябва да вярва силно в споделената ни визия, че всяко дете в България трябва да има достъп до качествено образование и възможност да реализира пълния си потенциал.

Търсим човек, който има:

• отлични умения за писмена и устна комуникация;
• креативен подход;
• притежава силно развити стратегическо мислене, аналитичност и социално-емоционална интелигентност.

Позицията изисква още добре развити умения за работа с няколко приоритета едновременно, много добра организираност на времето и дългосрочно планиране.

Кандидатът трябва да притежава минимум 4 години предишен трудов опит на позиция с пълен работен ден, за предпочитане в сферата на бизнес развитието, фондонабиране, продажби и изграждане на дългосрочни партньорства. Кандидатът трябва да владее отлично английски език.

Какво предлагаме

• Възможност за принос към устойчивото развитие на “Заедно в час” и постигането на визията на организацията;
• Индивидуална подкрепа и конструктивна обратна връзка от мениджър и допълнителни обучения за професионално развитие;
• Възможност за работа в екип от високо мотивирани колеги;
• Срещи с интересни и влиятелни хора, организации, които търсят възможност да допринесат за положителна промяна в обществото ни;
• Възможност за участие в обучения, общностни събития и възможности за професионално развитие на “Заедно в час” и Teach For All;
• Трудов договор и допълнителен социален пакет;
• Офис на комуникативно място в центъра на София и възможност за работа от вкъщи.

Повече информация за основните приоритети, отговорности и изисквания към кандидатите може да се получите ТУК.

Как да кандидатствате за тази позиция?

Изпратете своето CV, поне една препоръка от предишен работодател и мотивационно писмо на английски език до Анжела Деянска, ръководител “Развитие и фондонабиране” на имейл: a.deyanska@zaednovchas.bg до 10 февруари 2022 г.

Мотивационното писмо трябва да отговаря на следните въпроси:

• Какво бихте направили, за да увеличите броя дарители за една календарна година?
• Какво бихте направили, за да покачите дарените средства от годишния Благотворителен търг на звездите с 10%? 

Моля, в мотивационното писмо да посочите конкретни умения и предишен опит, които ще са Ви полезни в ролята на специалист “Развитие и фондонабиране”, както и Вашата мотивация да се присъедините към екипа на “Заедно в час”.

Имайте предвид, че разглеждаме кандидатурите своевременно, затова е препоръчително да кандидатствате възможно най-скоро.

Запознайте се още с ценностите и работната атмосфера на “Заедно в час” тук.

В практиката си по привличане, подбор и квалификация на нови участници в програма “Нов път в преподаването” се сблъскваме основно със следните два казуса:

Не съм завършил педагогика и нямам правоспособност по нито един предмет

Ако това е твоят случай, това означава, че в рамките на програмата ще преминеш през университетска програма за допълнителна квалификация, за да придобиеш учителска правоспособност. Но по какъв предмет?

Това се определя от четири фактора:

• Дали владееш английски език на достатъчно добро ниво;
• Каква е твоята бакалавърска степен;
• Какви са личните ти нагласи;
• Какво е търсенето от страна на партньорските ни училища. 

Водещият фактор за нас е търсенето от страна на партньорските ни училища. Няма да можем да намерим позиция за теб, ако за предметът, по който можеш да преподаваш, няма обявени свободни места. Най-търсените предмети, за които получаваме свободни позиции всяка година, са английски език, начален етап и математика (понякога в комбинация с информатика и информационни технологии).

Ако владееш английски език на достатъчно добро ниво, ще ти предложим допълнителна кралификация в тази област след успешно преминаване на всички етапи на подбор за участие в програмата. Ако обаче не си уверен в уменията си по езика или предпочиташ да работиш с най-малките ученици, можем да те насочим към допълнителна квалификация по начална училищна педагогика. 

Ако бакалавърската ти степен е в сферата на икономиката, счетоводството или ако си архитект например, можеш да се преквалифицираш като учител по математика. 

Така че ако кандидатстваш в програмата без педагогическа квалификация и преминеш успешно етапите на подбор, вариантите пред теб са три – учител по английски език, учител в начален етап или учител по математика.

Имам правоспособност по предмет, за който не се търсят учители

Имаш страст към екзотични езици, философия, психология или маринистика? Специалности като китаистика, философия и изобразително изкуство обикновено включват и педагогически модул, така че на теория завършилите ги студенти имат правоспособност по тези предмети. 

За съжаление, в масовото българско държавно училище тези области или не се изучават, или се изучават изключително ограничено. Доста често учителите по предметите от философски цикъл например преподават в няколко училища, за да запълнят норматива си, защото без пълен норматив не могат да получат пълно възнаграждение. Учителите по изобразително изкуство често трябва да преподават и по други предмети, както и да поемат допълнителни ангажименти като класно ръководство по същите причини. А що се отнася до чуждите езици – ако не става въпрос за езикова гимназия, то най-разпространеният чужд език в масовото българско училище в момента е английският. 

Така че ако имаш правоспособност по предмет, за който не се търсят учители (например изобразително изкуство, философия или румънски), ще ти предложим преквалификация. Обикновено вариантите за преквалификация в този случай са два – английски език или начална училищна педагогика. 

А останалите предмети?

Получаваме заявки и по други предмети освен английски език, начален етап и математика, но те са значително по-малко на брой. В програма “Нов път в преподаването” има учители по БЕЛ, история и география и природни науки. 

За да преподаваш БЕЛ или история, трябва да си завършил българска филология или история. За да си учител по природни науки също трябва да имаш висше образование в тази област. Но имай предвид, че заявките по тези предмети са малко и може да се наложи да направиш компромис или с предпочитанията си за предмет, или с териториалните си ограничения. Ако например живееш във Варна и имаш правоспособност по история, може да се окаже, че единствената заявка за учител по история е от училище в друг край на България. Ако не си готов да се преместиш там, където е свободната позиция, ще ти предложим преквалификация – в този случай, най-често по начална училищна педагогика (освен ако не говориш английски, разбира се).

Много учители в програмата са били изправени пред подобна дилема – да се преместя или да се преквалифицирам. При получаване на оферта за участие в програмата, ще можеш да обсъдиш тези варианти с някой от нашия екип.

Можеш да обсъдиш индивидуалния си казус със специалист от екип “Привличане на нови участници”, като изпратиш имейл на адрес apply@zaednovchas.bg. Ние сме насреща и очакваме твоите въпроси!

Благотворителното събитие ще се проведе на 18 юни от различни точки в България и по света

Хора от България и различни точки на света и тази година ще спортуват и предизвикват себе си, за да подкрепят достъпа до качествено образование на всяко дете. Това ще се случи в рамките на благотворителното спортно събитие “Предизвикай се с кауза”, което ще се проведе за втора поредна година на 18 юни. Целта на събитието е да обедини хората, които вярват, че образованието е ключова ценност за цялото общество, като ги провокира в рамките на един ден да изпълнят лично спортно предизвикателство. Събитието се организира от фондация “Заедно в час” и е вдъхновено от примера на различни хора, които през годините подкрепят организацията през физически изпитания – участие в маратони, вело турове из Европа и др. Партньори на инициативата са Garitage Park, Garitage Sports Center, спортна зала Левски София и CrossFit Vitosha. 

Как да се включите

За да се включат в нестандартното спортно събитие, всички желаещи трябва само да се регистрират предварително на сайта https://zaednovchas.bg/sport/ с попълването на кратък формуляр, който включва и дарение за каузата. След това остава единствено изпълнение на свободно заявеното предизвикателство на 18 юни. В регистрационната форма участниците избират от спортните категории – ходене, бягане, плуване, колоездене, катерене или друга по желание. Събитието е отворено за хора на различни възрасти и без значение от тяхната физическа подготовка. Възможни са индивидуални регистрации, както и групови, които са подходящи за сплотяване на работни екипи или групи приятели.

Подаръци за първите регистрирани

Специални подаръци и преференциални условия получават първите регистрирани участници в “Предизвикай се с кауза” 2022. От отварянето на регистрацията на 1 февруари до 1 март всички регистрирани ще имат възможност за индивидуално записване с early bird дарение от 20 лв. (след 1 март стойността на даренията ще бъде повишена). Освен това първите 100 души, които се регистрират до края на месеца, ще получат като подарък специална “Предизвикай се с кауза” бандана с оригинални илюстрации с най-популярните спортове в събитието. След 1 март банданите ще могат да се купят само допълнително от сайта https://zaednovchas.bg/sport/. Стойността им ще бъде инвестирана изцяло в развитието на програмите на фондация “Заедно в час”.

Всички регистрирани участници в “Предизвикай се с кауза” 2022 участват и в томбола с много разнообразни награди, осигурени от партньори и съмишленици на каузата на събитието.

Посланици, партньори и възможности за подготовка

През следващите седмици ще бъдат обявени и първите известни посланици на “Предизвикай се с кауза”, които ще се включат в благотворителното събитие и ще насърчават повече хора също да ги последват. През миналата година лица на събитието бяха популярни спортисти и актьори като сноубордистката Александра Жекова, гимнастикът Йордан Йовчев, боксьорът Кубрат Пулев и актьорите Алек Алексиев, Дария Симеонова, Валентина Каролева и други. Организаторите планират също открити тренировки, споделяне на полезни съвети за подготовка за предизвикателствата и мини предизвикателства, които да помогнат на записаните да бъдат по-целеустремени и дисциплинирани към постигането на своето предизвикателство. 

Всички регистрирани за “Предизвикай се с кауза” 2022 също ще получат кодове за достъп до мобилното приложение Cardio Athletic, където могат да се проследяват разнообразни стастики, свързани със своето предизвикателство. Приложението ще предостави още допълнителни промоции и възможности за всички записани за събитието през следващите месеци.

Миналогодишното издание на “Предизвикай се с кауза”

В първото “Предизвикай се с кауза”, което се проведе на 30 май 2021 г., се включиха над 1000 души на различна възраст с огромно разнообразие от предизвикателства. Най-малкият участник беше едва двумесечно бебе, което подкрепи своята майка да измине 30 км за един ден. Сред останалите предизвикателства се откроиха още скачане на въже, 100 км, ролкайт (кайтсърф с ролери), изгаряне на 10 000 калории за един ден, каране на колело от Дуранкулак до Бургас и от София до Шипка, 200 км в софийските паркове, скачане с бънджи, подскоци от щастие и много други. Освен с индивидуални предизвикателства в събитието се включиха и много компании и неформални групи приятели. Инициативата набра 56 000 лв. за работата на фондация „Заедно в час” и каузата й за осигуряване на равен достъп до качествено образование за всяко дете. 

Вижте снимки от миналогодишните предизвикателства:

За каузата на събитието

Фондация “Заедно в час” повече от 11 години работи за това всяко дете в България да има достъп до качествено образование и възможност да реализира потенциала си, независимо от средата, в която живее, и социално-икономическия си произход. Организацията в момента реализира три основни програми:

 – “Нов път в преподаването” за професионално и лидерско развитие на учители, където участниците получават специално разработени обучения, менторска подкрепа, учителска правоспособност, възможности за кариерно развитие, полезни ресурси и пр. 

-“Училища за пример” подкрепя и обучава цели училищни екипи от цялата страна да изградят подкрепяща и ефективна учебна среда чрез усвояването на нови методи на преподаване и управление.

– “Учим заедно” – подкрепа за реализирането на училищни проекти, които пряко адресират образователните трудности, причинени от пандемията и дистанционното обучение и помагат на всички ученици да напредват и да бъдат успешни.

 “Заедно в час” е създадена по инициатива и с финансовата подкрепа на фондация “Америка за България” и е част от глобалната образователна мрежа Teach For All.

“Булсатком” и “Заедно в час” продължават сътрудничеството си с научнопопулярния ТВ пакет “Глобус” и през 2022, като 0.50 лв. от всеки месечен абонамент подкрепят работата на Фондацията за осигуряване равен достъп до качествено образование на всяко дете

Гледането на телевизия от ученици е една от онези теми, които често предизвикват полюсни мнения сред родителите и учителите. Златна среда обаче съществува и обикновено се намира в определянето на адекватен времеви лимит, качествено полезно съдържание и възможност за надграждане с истинска човешка комуникация – задаване на повече въпроси и обсъждане на гледаното. 

През миналата година около съвместната кампания на “Булсатком” и Заедно в час с благотворителния ТВ пакет “Глобус” няколко пъти ви разказвахме как може гледането на телевизия да бъде много по-смислено и полезно за учениците. В края на 2021 г. решихме, че е време да попитаме и самите ученици какво мислят. Трима ученици – Мадлен, Киара и Михаил, които учат в столични училища и техните родители се съгласиха да се включат. В продължение на месец те имаха възможност да гледат програмите в ТВ пакет “Глобус” и то през специални b-box устройства, предоставени безплатно от “Булсатком”. Сега тримата ни разказват за любимите си предавания, как телевизията може да се съчетава с ученето и какво препоръчват от предаванията, които са гледали.

Мадлен и как се правят нещата

Мадлен Младенова, която е ученичка в осми клас на Втора английска езикова гимназия “Томас Джеферсън” в гр. София, споделя, че най-много е гледала научни канали и по-конкретно History 2 (H2) и Love Nature. Предаването, което най-много я впечатлява е “How do they do it?”, което разказва как се създават най-различни неща от човешкия бит и индустрия.

“Определено ми се стори супер интересно това да науча как са направени някои неща. Имаше един епизод, в който обясняваха как се прави Vegenaise. Това е веган майонеза. Определено ми се стори интригуващо.”, споделя Мадлен. 

Според нея такива предавания могат да служат на учителите като материали за работа в клас, ако урокът е свързан с дадената тема. “Например, в работа в клас по история, учителят спокойно може да пусне епизод от History 2, който да е в темата на днешния урок или да го даде като домашно с въпроси или някакъв вид задача към даденото видео.”

Съветът на Мадлен към нейните връстници е да гледат повече образователни видеа в свободното си време.

“Например, когато си седят на телефона, вместо да правят нещо безполезно, да си намерят интересен и образователен канал.”

Киара и любопитните подробности от света на дивата природа

Киара Ефремова също е ученичка в осми клас, но в Националната природо-математическа гимназия “Акад. Любомир Чакалов”. За себе си споделя, че се интересува много от природата, животните и растенията, също така и от фотография. Затова и не е изненада, че каналът, който най-много харесва и гледа от пакета “Глобус” е Love Nature.

“Най-много ми хареса, защото предаванията са много интересни и също така начина на снимане и кадрите са уникални. Любимите ми предавания бяха за едно училище за орангутани в Азия и за дивите животни като малки, когато още се учат да оцеляват!”, споделя Киара и допълва, че има предавания, които вече е препоръчала на приятелите и съучениците си. “Предаването за дивите животни като малки всеки път ми дава огромно количество серотонин”, допълва още тя.

Киара ни разказва, че учи и възприема най-добре информация, когато е поднесена визуално, затова и вярва, че гледането на тези предавания ще и запомнените интересните факти и подробности от предаванията ще ѝ бъдат полезни в бъдеще, когато учи зоология. Най-любопитната подробност, която е запомнила е, че ревът на възрастните гепарди звучи по-скоро като мяукането на малките домашни котки.

Съветът на Киара към другите ученици е да си разширяват знанията с преживявания и с научно популярни предавания, защото така се научават неща много по-лесно и приятно.

Михаил и допълнителната информация, която допълва много добре това, което се учи в училище

Михаил Керемидчиев е шести клас в 61 ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” в София и силно се интересува от история. Споделя, че двата канала, които най-силно го впечатляват са Travel XP и H2, защото разказват за културата и начина на живот в другите държави, а това е информация, която го привлича и му е полезна. 

“Получавам допълнителна информация, която допълва много добре това, което учим в училище.”, убеден е Михаил.

Той разказва още, че най-любопитно от каналите, които е  гледал, е как се прави изкуствена ушна мида, а предаването което най-силно препоръчва Building Off The Grid, което проследява как хора строят уникални жилища в отдалечени райони сред неопитомената природа. 

Михаил е сигурен, че неговите съученици ще намерят в пакета “Глобус” много от неща, които могат да обвържат с материала в училище. 

“Пакетът “Глобус” на “Булсатком” е страхотен. В него ще намерите завладяващи истории, които ще провокират интереса ви. Заслужава си, Опитайте!”, споделя за край Михаил.

Ако предаванията и препоръките на учениците са ви заинтригували, препоръчваме да прочетете и препоръките на учители за интересни и полезни предавания и канали тук.

Не забравяйте, че с пакета “Глобус” не само имате възможност да гледате най-добрите научнопопулярни канали в света, но и подкрепяте работата на “Заедно в час” с дарение, което получаваме от всеки активиран месечен абонамент. 

През месец януари, „Булсатком“ добави и световноизвестния ТВ канал BBC Earth, който е перфектният завършек в допълнителния ТВ пакет „Глобус“. Включва още и ТВ каналите: Love Nature HD, Love Nature 4K UHD, Travel XP, The World и History 2. 

Прочетете повече:

С телевизия и през ваканцията – съвети и препоръки от учители

Препоръки за учители: Как да използвате допълнителния ТВ пакет “Глобус” в училище

Как може да се учи с телевизия? Идеи и добри практики за учители

Държавните и общински училища могат да кандидатстват до 31 март за участие в единствената цялостна програма за професионално развитие на училищни екипи 

Започна кандидатстването за третия випуск на програма “Училища за пример” на фондация “Заедно в час”.  Програмата за професионално развитие на цели училищни екипи е двугодишна и подкрепя училищата устойчивото да подобряват лидерските и преподавателските си практики и да допринасят за успеха на всички ученици в училището. 

За третия випуск “Училища за пример” ще бъдат избрани 25 училища от цялата страна, а крайният срок за кандидатстване е 31 март през формуляр на сайта www.zaednovchas.bg.

След него предстоят структуриран процес на подбор и събеседване с представители на училищата преди финалния избор на участниците в програмата. 

“Програмата е особено ценна в момента, защото отговаря и на част от новите нужди на училищата, породени от пандемията и дистанционното обучение – умения за справяне с предизвикателствата и несигурността на бъдещето, въвеждането на нови методи на преподаване и сплотяване и ефективно организиране на училищната общност.”, споделя Ивелина Пашова, ръководител „Обучения на училищни екипи“ в „Заедно в час“

Кой може да стане част от програмата

В програма “Училища за пример” могат да кандидатстват всички държавни и общински училища в страната, без значение от населеното място, броя учители и профила на училището и предизвикателствата, с които се сблъскват. Ключово условие за участие е училищните екипи да са мотивирани и да търсят училищна промяна, която поставя учениците в центъра на обучителния процес.

Участието в програмата е безплатно за училищните екипи. Всички обучения са регистрирани в Министерство на образованието и учителите получават съответния брой кредити. 

Какво включва програмата

“Училища за пример” е единствената цялостна програма за професионално развитие на училищни екипи в България. Тя се състои от две неразделни части:

• Курс “Лидерство в училище”, който надгражда управленските умения на училищния колектив да допринася за по-задълбоченото учене на всички ученици чрез доказани подходи от практиката и науката.
• Курс по избор на училището (Умения на 21. век, STEM, Езиково подкрепящи училища, Социално-емоционално учене), свързан с различни методи на преподаване, който надгражда уменията на учителите да прилагат ефективно педагогически практики в конкретна област, спрямо нуждите на самото училище.

Участниците в програма “Училища за пример” преминават през съвременни обучения, приложение в практиката на наученото, надграждаща подкрепа от ментор и работа в професионална общност със споделяне на опит. 

Вижте снимки от обучение в рамките на “Училища за пример”:

“Училища за пример” до момента

Програмата прие първия си випуск учители през 2020 г., като в момента работи с 50 училища и близо 500 учители и директори от цялата страна. Сред участниците в програмата има огромно разнообразие от училища – начални, основни, средни, математически, профилирани и професионални гимназии, както и едно спортно училище. 95% от учителите и директорите споделят, че “Училища за пример” помага на училищния екип да работи за подобряване на образователните резултати и благосъстоянието на учениците, а 91% смятат, че програмата им дава конкретни инструменти и практики, които да интегрират в работата си. 

Прочетете още:

Училище за пример: СУ ”Екзарх Антим I” гр. Казанлък

3 причини да кандидатствате за програма “Училища за пример”

Интервю с Михаил Ненов, директор на училище от първия випуск на “Училища за пример”

Технологиите и социалните мрежи са навсякъде около нас. Това превръща всеки ученик притежаващ смартфон или друго устройство в създател на съдържание. Според данни на Уницеф от 2020 г., 77% от младите хора използват социалните медии всеки ден, правейки всякакъв вид информация значително по-достъпна за тях. За да могат учениците да се ориентират в медийната среда, те трябва да изградят умения за критично мислене и информирано поведение в социалните мрежи и медии. 

Що е то медийна грамотност?

В центъра на медийната грамотност е умението информацията да бъде изследвана и анализирана по систематизиран начин. Именно затова тя е тясно свързана с критичното мислене – да оценяваме източниците на информация, нейната достоверност и истинност. Чрез процесите на критичното мислене – информиране, анализ, разсъждение, оценка и заключение, медийната грамотност спомага за това учениците:

• Да умеят да търсят информация от различни източници
• Да анализират и оценяват какви са медийните послания от получената информация
• Да оценяват и разсъждават върху достоверността на информацията
• Да оценяват наратива на медиите и зачитат свободата на словото

Други умения, които се включват в това учениците да са медийно грамотни са екипната работа, нагласата за разрешаване на проблеми, научния подход и етичното общуване в медийната среда.

3 идеи за развиването на медийната грамотност в час

1. Факти и мнения

Едно от основните неща, които лесно можете да засегнете в клас, са разликите между факти и мнения. Такава дейност поставя фокус върху развитието на умението за разпознаване на различни видове медийни послания и какво значение имат те за информацията.

Предварителна подготовка: Дискусия за характеристиките на новината, теоретичната разлика между факт и мнение, видовете журналистически жанрове

Ресурси: Наръчник за медийна грамотност в класната стая. 2019 г. 

Конкретната цел за тази дейност е учениците успешно да правят разлика между факт и мнение. Разделете учениците по групи и раздайте на всяка група няколко копия от коментарни материали от различни медии. Поставете им задача всяка група да отдели фактите от мненията в текстовете, като използвате следните насочващи въпроси:

• Кои са твърдения са факти?
• Коя информация представлява са мнение?
• Къде открихте разликата?

След като групите отделят фактите от мненията, изберете ученици, които да запишат на дъската фактите и мненията. Следващата последна стъпка е отворена дискусия за разпознаването на фактите и разликата между тях и мнението. Тук е важен акцентът върху това защо е важно да можем да ги различаваме и какво може да се обърка, ако не го правим.

2. Разпространението на фалшиви новини и феномена на дезинформацията 

Друга дейност, която можете без много подготовка да проведете в час, е въвеждането на темата за разпространението на фалшиви новини и феномена на дезинформацията. Тук идеите са много – от това да въведете учениците в това какво наричаме фалшива новина, на какви критерии трябва да отговаря тя и как да я разпознаем. В нашия случай разглеждаме дали учениците биха разпознали дали дадена новина е истина или лъжа.

Предварителна подготовка: Дискусия за това какво е фалшива новина, каква е дефиницията ѝ, какви са видовете фалшиви новини и как да ги разпознаем.

Ресурси: Наръчник за медийна грамотност в класната стая. 2019 г. 

За дейността ни е нужна викторината „истина или лъжа“ от наръчника за медийна грамотност в класната стая, 25 стр. Ако сте вдъхновени от темата можете да направите и свой набор от заглавия или новини, които да селектирате. Оставете учениците да гласуват с вдигане на ръка дали съответното заглавие представлява истинска или фалшива новина и защо. Много е важно преди викторината учениците да са усвоили дефиницията за фалшива новина, какви са видовете и как бихме ги разпознали. След гласуването пресметнете гласовете и в обща дискусия обявете правилните отговори за всяка една новина.

3. Правата на учениците като потребители

Третата идея за дейност, която ще развие медийната грамотност на учениците ви е свързана с темата за правата в медийното пространство. Тук важни елементи са понятието за правото на личен живот, позоваването на различни източници на информация и при какви условия те могат да бъдат използвани от учениците като потребители.

Предварителна подготовка: Дискусия за правото на личен живот, личните данни и последствията от прекомерното споделяне на лична информация в социалните мрежи

Ресурси: Наръчник за медийна грамотност в класната стая. 2019 г. 

За дейността ще ни е нужен казуса с кражба на самоличност от наръчника за медийна грамотност в класната стая. 2019 г., 38 стр.Раздайте копия от казуса на учениците. Ако искате да отделите повече време на темата за сигурността в интернет, можете да потърсите и други примери за случаи, както и конкретни стратегии за предотвратяване, които да обсъждате по време на дискусията.

Разделете учениците на три групи, като първата група играе ролята на крадеца. Нейната роля е да даде примери за това какви злоупотреби може да извърши с откраднатите данни. Втората група играе ролята на жертвата, като обсъжда как се чувства тя и какви са последствията за нея от кражбата. Третата група играе ролята на съветниците, които дават препоръки за предотвратяване на кражби на лични данни в медийната среда. След кратка групова работа всяка група споделя нейните примери. Обобщете препоръките на съветниците и питайте учениците кой е най-ценният за тях съвет. 

Уменията, с които учениците развиват своята медийна грамотност са умения свързани с работата им в екип, с това да подбират и анализират информацията по определен начин и това да мислят критично. Медийната среда е неизменна част от живота на учениците от най-ранна възраст, а потокът от информация, до който те имат достъп е неограничен. Засягайки подобни теми в час не само ще развие тези умения у учениците, но ще им покаже значението от тях в ежедневието ни и тяхното отражение върху нашето мислене, емоции и принципи.

Източници:

Наръчник за медийна грамотност в класната стая. 2019 г. Изтегли тук. 

Медийното потребление и ,,Инфлуенсърите” на децата и младите хора в България. Аналитичен доклад. 2020 г. Изтегли тук. 

Повече за критичното мислене и дигиталната грамотност ще намерите в prepodavame.bg

През 2017 г. Фондация „Америка за България“ поставя началото на „Академия за лидери в образованието“. Идеята на програмата е да помогне на учители и училищни ръководители да усвоят нови методи на преподаване, да разберат как могат да използват технологиите в учебния процес по смислен начин и да обменят добри практики помежду си.

Към онзи момент СУ „Панайот Волов“ (Шумен) вече прилага иновативни педагогически методи като проектно-базирано и изнесено обучение и провеждане на уроци, комбиниращи знания от различни предметни области. Училището споделя своите образователни практики на специално създадена Facebook страница.

На този фон учебното заведение с готовност се включва в първото издание на Академията. Представители на педагогическия колектив имат възможността да преминат през обучение на тема „Прогресивни образователни практики“. Освен това създават контакти с колеги от други училища и сформират професионална учебна общност в своето училище с цел по-ефективна съвместна работа между преподаватели по различни дисциплини. 

През 2020 г. Фондация „Заедно в час“ обявява началото на програма „Училища за пример“, която наследява „Академия за лидери в образованието“. СУ „Панайот Волов“ вижда в програмата прекрасна възможност да продължи по пътя към осигуряването на качествено образование за своите ученици чрез усъвършенстването на способностите на учителите. Екипът кандидатства и след последващо събеседване и подбор училището е избрано да стане част от първия випуск на двугодишната програма. Заедно с него в програмата влизат още 25 училища с над 230 учители, училищни ръководители и педагогически съветници от 15 области на страната.

[„Училища за пример“] напълно отговаря на нашите стратегически цели“, казва Росина Инджева, която като директор на училището отговаря за екип от над 60 учители и близо 800 ученици. „Аз, [както] и предишния директор, се опитвам да надграждам [върху] това, което се е случвало до момента в нашата институция, която е с над 100-годишна история.“

“Училища за пример” търси новия си випуск учители в момента. Кандидатствайте до 31 март тук!

Хем самостоятелни, хем сплотени

Програмата „Училища за пример“ има два компонента: курс „Лидерство в училище“ и курс по избор, съобразен с нуждите на съответното училище, например курс на тема социално и емоционално учене или за интегриран подход в обучението по науки. През цялото време лидерските екипи, които са съставени от най-малко трима учители, избрани от самото училище, получават подкрепа от ментор. Участието в обученията и работата с ментор са безплатни за училищните екипи.

Когато Росина Инджева поема щафетата като директор на СУ „Панайот Волов“ през лятото на 2020 г., училището вече е одобрено за участие в „Училища за пример“. Покрай многото си ангажименти в новата си роля, към която ѝ се налага да се приспособи в условията на пандемия, Росина решава да остави лидерския екип от учители да се обучава самостоятелно по програмата с уговорката, че е на разположение да им съдейства.

Лидерският екип на СУ „Панайот Волов“ включва петима учители с разнообразен профил и педагогически стаж. 

Начело на екипа е Милена Иванова, която преподава изобразително изкуство и специални предмети в областта на графичния дизайн и анимацията и е с най-голям опит в професията. Останалите учители в екипа са Галина Абаджиева (български език и литература), Цветомира Георгиева (технологии и предприемачество), Катерина Колева (начален учител) и Галина Петрова (начален учител).

Обученията се провеждат онлайн в съответствие с приетите в страната противоепидемични мерки, като досега само едно от тях се е провело на живо (през август 2021 г.). През първата година от програмата се възползват още петима учители от училището, които се обучават в курс за развиване на умения на XXI век. Милена Иванова и колегите ѝ споделят опита си и с останалите педагогически специалисти в училището.

„Това, което ми харесва при тях, е, че опитват да предадат есенцията [от] всичко, което научат, на колегите си в училище. Обикновено подбират някоя част от обученията, която им е харесала, и я правят за колегите си“, казва Кина Котларска, директор на СУ „Емилиян Станев“ (Велико Търново) и ментор на участващите в програмата лидерски екипи от СУ „Панайот Волов“ и още две училища в Казанлък и Търговище.

Инвестиция в хората

Във връзка с модул „Училищна култура“ екипът разписва визия за училищната култура на СУ „Панайот Волов“ като институция и общност, обединена около определени символи и ценности с цел личностно израстване на учениците с подкрепата на учителите и родителите им. 

Учениците, учителите и родителите подхранват тази култура чрез действията си. Например те провеждат акции за Деня на Земята и Деня на водата, засаждат дръвчета по зелената алея на една от улиците в Шумен и поставят къщички за птици в лесопарк „Кьошковете“.

Покрай обучението по изграждане на приемаща и включваща среда в училище лидерският екип, участващ в програма „Училища за примера“, разработва проект и в тази посока.

„Разработихме училищна политика за подкрепа на многообразието и интеркултурното образование“, казва Милена Иванова. „Представихме [я] пред нашия ментор и представител на Фондация „Заедно в час“ и получихме добри отзиви за нейната структура. Основните ни цели са зачитане значимостта на всяка човешка личност, нейната идентичност, признаване на правото и ценността на различието [и] приемане на равнопоставеността на всички хора в обществото, [включително] между половете.“

На този фон седмокласници посещават религиозни и културни паметници на различните етнически общности в Шумен. А по-големите ученици заснемат репортаж, излъчен в ефира на Телевизия „Шумен“, в който разказват за Томбул джамия и арменската църква „Света Богородица“.

Лидерският екип използва наученото по програмата и за развиване на комуникационните умения на учениците.

„Комуникацията е пътят [към] успеха. Ако няма комуникация, [учениците] няма да могат да работят в екип. Комуникационните умения са ключови и за преподавателите“, категорична е Милена Иванова.

Програма „Училища за пример“ не е изпит, който трябва да се вземе с определена оценка, а колективно усилие, насочено към личностно и професионално израстване на учителите и съответно към повишаване качеството на преподаване, обяснява Кина Котларска.

„Целта на програмата е не да сравняваме училищата, а всяко училище да постигне прогрес от гледна точка на позиция[та], от която е тръгнало. Тук става дума за инвестиция в хората. А инвестицията в хората е най-трудна, иска най-много време и дава резултат след най-дълго време“, казва менторката и допълва, че програмата ѝ дава възможност не само да споделя опита си, а и да научава нови неща, например по отношение на провеждането на обучения за възрастни хора в електронна среда.

Общност за учене и взаимопомощ

По думите на Милена Иванова програмата на „Заедно в час“ предлага обучение за училищни екипи, съобразено с променящите се изисквания към учителите и условията, в които преподават.

„Работата по програма „Училища за пример“ е изключително премерена като ресурси, от които учителите наистина имат нужда“, казва тя. „Обучаваме се по теми, свързани със създаването на позитивна образователна среда, осъзнаването на собствената идентичност [и] приемането на равнопоставеността в социалното пространство.“

Като директор на СУ „Панайот Волов“ Росина Инджева е признателна за помощта, която лидерският екип получава от Кина Котларска.

„Аз участвам в голяма част от сбирките на екипа с г-жа Котларска. Тя винаги е била много дейна и [ни е давала] конкретни съвети, правила е конструктивни забележки по нашите планове и програми. Тя има доста богат опит и като педагог, и като управленец, така че ни е полезна във всяко едно отношение“, казва директорката на шуменското училище.

През тази есен екипът участва в обучение, в което училището се разглежда като учеща организация. До края на настоящата учебна година от Милена Иванова и колежките ѝ се очаква да разработят стандарти за управление на качеството на обучението. Един от тези стандарти се отнася до нагласата за учене и необходимостта от сътрудничество и между учениците, и между учителите. 

„Ние като учители [вярваме] в идеята за учене през целия живот и [се опитваме] да [я] предадем като добавена стойност на нашите ученици, [за да разберат], че излизайки от училище, няма как да престанат да учат, просто трябва да продължат да се развиват“, казва Милена Иванова, според която обучението в електронна среда заради COVID-19 показва, че ученето през целия живот не е някаква абстрактна концепция, а съвсем реална необходимост.

Днес, повече от година след началото на програма „Училища за пример“, Росина Инджева и Милена Иванова се чувстват по-уверени и по-отворени към нови идеи. Пожелават си само едно: пандемията да приключи час по-скоро, така че заедно с колегите си да могат да приложат наученото от програмата в провеждането на различни занимания с учениците във и извън училището.

Прочетете още:

Училище за пример: СУ “Екзарх Антим I”, Казанлък

Какво споделят за “Училища за пример” участниците от първия випуск

3 причини да кандидатствате за програма “Училища за пример”

Няколко седмици преди крайния срок за кандидатстване в програма “Нов път в преподаването” ви представяме трима от новите ни участници, които ще влязат в класните стаи на училища в цялата страна през септември. 

Те са сред първите кандидатствали и одобрени за участие във випуск 2022-2024 и сега им предстои да започнат своята предварителна подготовка, да преминат през различни обучения и да разберат в кое училище ще преподават наесен.

Все още не е късно да се присъединиш към Дияна, Петя и Пламена и да станеш част от дванайстия випуск на “Нов път в преподаването”.

Дияна Димчева: Промяната зависи от всички нас

Защо избра да кандидатстваш за програмата “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”?

Истината е, че това е вторият път, в който кандидатствах. Първият път не успях да продължа след втория етап от подбора, но за моя радост, този път съм част от програмата.

Имах собствен клуб по аеробна гимнастика в град Самоков, но след второто затваряне по време на пандемията всичко се преобърна – наложи се да избирам дали да приключа или да прехвърля школата на друг човек. Избрах второто, но цялата ситуация ме накара да се замисля и да осъзная две неща: имам нужда от сигурна работа и доход, за да се грижа за семейството си и искам да продължа да работя с деца, които да обучавам по някакъв начин.

Всъщност сега, поглеждайки назад, съм щастлива. Наистина имах нужда от промяна – на средата, на работното място… Пандемията отвори нови хоризонти за личното ми развитие. И така стигнах дотук.  

Хареса ми каузата на “Заедно в час”, тъй като самата аз бях стигнала до абсолютно същите изводи относно образованието и достъпа до него на българските деца, а и от малка мечтаех да бъда освен треньор, и учител в училище. Приех го като възможност, като едно ново предизвикателство и същевременно лична кауза. 

Промяната зависи от всички нас и ще бъда много щастлива, ако имам възможността да допринеса за развитието и подобряването на нивото на образованието, макар и на малка група деца.

Какво очакваш от следващите две години като учител?

Очаквам да се усъвършенствам, да науча много нови и различни практики, знания, да придобия необходимите за професията умения и най-вече да получа възможността да бъда близо до едни прекрасни създания – деца, чието бъдеще да започнем да пишем на чист бял лист. Вълнувам се, че ще имам възможността да ги провокирам да открият потенциала си, да ги мотивирам да се развиват, да им покажа колко е хубаво да мечтаеш, а още по-хубаво е чувството да превърнеш една мечта в цел и в реалност.

Вярвам, че всяко дете има талант, който чака да бъде открит. Важно е децата да повярват, че всеки човек сам гради бъдещето си и че ако сме упорити и не се отказваме, то рано или късно ще постигнем целите си, независимо колко е трудно и откъде сме тръгнали (бедност, различна етническа и религиозна принадлежност, необразованост и др.).

От какво образование имат нужда учениците, за да бъдат успешни и щастливи?

За себе си знам, че всяко дете има нужда от образование, просто образование. Вярвам, че трябва да имат богата и всестранна обща култура, че трябва да провокираме любопитството им и да ги научим как и къде сами да намират информация, че трябва да ги научим да мислят и да намират решения на евентуални проблеми, да не се страхуват да грешат и въпреки грешката да опитват отново и отново.

Акцентът, който лично аз бих поставила в образованието е не само “сухата теория”, а практиката – поставянето на децата в симулирани ситуации, с които да се справят, разнообразяване на процеса на обучение и извеждането му извън стандартно установените норми – седиш, мълчиш, слушаш и не питаш докато учителят говори.

Именно това е нашата работа – да “погъделичкаме” този интерес към новото и непознатото. Моята цел е не да бъда учител, който да ги накара да учат, а да бъда човекът, който само да им показва пътечката и да ги побутва при нужда. Искам да могат да ми се доверят и да ми споделят, да ме молят за съдействие и да не се страхуват, ако не разбират или не са изпълнили някаква задача правилно.

Децата имат нужда от добри учители, които да бъдат за пример и които да ги стимулират да се развиват, а колкото до образованието – нещата вървят ръка за ръка. Ако вярваш на учителя и го харесваш, започваш да се стремиш към това да си най-добрия, да го впечатлиш, да демонстрираш колко много знаеш, колко много можеш и т.н.

Петя Попова: Ще положа много усилия и ще дам много любов, за да могат децата да учат и да се развиват

Защо избра да кандидатстваш за програмата “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”?

Въпреки че съм завършила педагогическа специалност, вярвам, че има какво още да “взема” от общността на “Заедно в час”, за да стана истински добър пример за децата.

От професионалистите на “Заедно в час” ще се науча на много нови методи и форми на подкрепа. Ще опозная една нова среда и възможности, с които не само аз да съм успешна като учител, но и да помогна за успеха на всеки ученик.

Истински вярвам в каузата на “Заедно в час” и с нетърпение очаквам това ново за мен приключение да започне.

Какво очакваш от следващите две години като учител?

Очаквам да са трудни и предизвикателни. Всяко ново начало е такова все пак. Ще положа много усилия и ще дам много любов, за да могат децата да учат и да се развиват в една положителна, подкрепяща и стимулираща учебна среда. 

Искам да им помагам и да съм като част от тяхното семейство. Искам да съм един наистина добър пример за подражание, защото за малките ученици учителят е безгрешен и всичко, което прави и казва е правилно. Надявам се да се справя и да успея да ги направя наистина добри и успешни хора.

От какво образование имат нужда учениците, за да бъдат успешни и щастливи?

Най-важното според мен е да се осигури положителна учебна среда. За да бъдат успешни и щастливи, децата имат нужда да знаят, че някой вярва в тях и ги подкрепя. Ако успеем да създадем подобна среда, то успехът няма как да не дойде. 

Друг важен фактор са игрите. Учебното съдържание може да бъде доста трудно за учениците, даже скучно, но когато го поднесем под формата на игра, нещата се променят. Вече има толкова много интересни и разнообразни платформи за създаване на учебно съдържание под формата на игри, което според мен доста улеснява работата на учителя и задържа интереса и вниманието на учениците.

Пламена Пантелеева: Очаквам да се учим взаимно и да е безкрайно интересно

Защо избра да кандидатстваш за програмата “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”?

Кандидатсвах веднага щом се запознах с програмата. На мига усетих, че това е моето място и трябва да съм част от тази кауза. Сега като участник в програмата имам възможност да получа нужната подготовка, да усвоя нови знания, да развия способностите си, за да бъда максимално полезна. Общността на “Заедно в час” е едно страхотно място, където можеш да получиш подкрепа и да дадеш такава за едно по-добро бъдеще на нашите деца.

Какво очакваш от следващите две години като учител?

Нямам търпение да се запозная с децата. Да преодолеем ограниченията на тяхното мислене и да им покажа, че могат да постигнат всичко, ако са достатъчно смели да мечтаят. Не искам да съм просто учител, а вдъхновение за тях. Предстоят много предизвикателства, докато трупам опит и практически умения. Очаквам да се учим взаимно и да е безкрайно интересно.

От какво образование имат нужда учениците, за да бъдат успешни и щастливи?

Имат нужда от различно и достъпно образование. Трябва да са запознати с целта на тяхното посещение в училище и защо е нужно да знаят и могат.

Като учители трябва да предизвикаме интерес, доверие и амбиция в тях. Вярвам, че с правилния подход ще възпитаме едни умни и усмихнати деца. Те държат в ръце своето и нашето бъдеще, така че нека ги подготвим силни и разумни, за да бъдем ние горди и спокойни.

Приемът на нови кандидати продължава и в момента! Все още имаш време да последваш Дияна, Петя и Пламена.

Кандидатствай за учител до 25 март тук!

Моят личен опит с менторството от позицията на начинаещ учител 

Септември 2012 влязох в класната стая като учител по английски език. Участвах във втория випуск учители на програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”. Бях на 26 и нямах никаква увереност, че ще се справя с работата си, въпреки че на теория и по документи бях идеален кандидат. Училището, в което преподавах, беше в нов и непознат за мен град. Влизах в класната стая със същото усещане, което в ученическите си години изпитвах преди изпит, класна работа или контролно. Колкото и да се подготвях за час, все се чувствах неподготвена. 

Не помня колко време след началото на учебната година, но един ден директорката на училището ми каза “Ела да те запозная с твоя ментор.” и ме остави в ръцете на най-лъчезарната учителка по математика, която някога съм виждала през живота си. Тя беше долу-горе на възрастта на майка ми, имаше опит в селски и градски училища, беше преподавала на няколко поколения в района и всички я обожаваха. Живееше на село и идваше на работа с общинското микробусче. Честно казано не помня какво точно ми каза (май беше нещо за дневника), но помня, че ме заведе в хранилището по математика и ме почерпи с кафе и сладки. До този момент в сободен час или в междучасията, когато не бях дежурна в коридора, аз седях на един от фотьойлите в учителската и нервно прелиствах учебници, помагала и принтирани работни листове. Не виждах и не чувах нищо около себе си. А сега бях в приветливата обстановка на хранилището по математика и пиех кафе, заобиколена от триъгълници и транспортири с най-прекрасния ментор, за когото дори не си бях мечтала, тъй като изобщо не знаех, че начинаещите учители си имат ментори. Тя също беше изненадана от новата си роля – нито аз знаех какво да очаквам от това менторство, нито тя имаше някакви подробни насоки. Знам, защото ги четохме заедно и бяха по-малко от две страници. В тези две страници нямаше описани конкретни дейности.

Работих в това училище две учебни години и за това време много се сближих с ментора си. Тя взе под крилото си всички начинаещи колеги, покани ни на вечеря в къщата си на село, разказа ни за живота и работата си, показа ни записките си от учителския институт, начина, по който са я учили да разписва урочните си планове, снимки и подаръци от ученици, сувенири и скъпи спомени от дългогодишната си кариера. Аз лично не се научих да преподавам по-добре в следствие от това менторство и не се чувствах по-уверена в час, но видях човешката страна на учителството и намерих приятел.

Започвам статията с тази лична история, тъй като това е моят опит с менторството и доколкото съм си споделяла с колеги от други училища, техният не е бил много по-различен. Все пак 2012 беше преди 10 години, вероятно сега менторите и начинаещите учители са по-подготвени и се радват не само на приятелски взаимоотношения, но и на професионално развитие. Насоките, които ще намерите по-долу са полезни както за учителя, така и за неговия ментор. Като начинаещи учители е добре да знаете какво да очаквате и какви въпроси да задавате, а като ментори вярвам, че ще оцените тази допълнителна подкрепа. 

Съвети за подкрепа на начинаещия учител

Ето 10 конкретни идеи и храна за размисъл в подготовката за менторство на начинаещ колега:

• Обяснете на начинаещия учител каква подкрепа може да очаква от ваша страна. Пояснете, че целта ви е да си сътрудничите, а не да сте източник на допълнителна работа за тях;
• Наблюдавайте техни часове поне няколко пъти в годината. След това обсъждайте наблюденията си с учителя. Съсредоточете се както върху силните страни, така и над областите за подобрение. Споделете възможни решения, стратегии и опит от личната си практика;
• Не създавайте впечатлението, че ще покажете на начинаещия учител как да преподава. Идеята на менторството е да се учите взаимно. Вие имате много натрупан опит, а начинаещият учител може да има много интересни нови идеи – идеална комбинация за успех;
• Имайте предвид, че начинаещият учител много често не е сигурен от какво точно има нужда. Така че вие бъдете по-активната страна по време на регулярните си разговори в това да предлагате разнообразни ресурси;
• Репетирайте заедно конкретни дейности, инструкции или обяснения на новия материал;
• Работете по създаването на контролни работи и тестове съвместно;
• Давайте обратна връзка по разписването на учебни и урочни цели и планове;
• Отделяйте време за рефлексия, може да са по 5 минути след училище всеки ден, в които набързо да си споделите как са минали часовете;
• Водете записки по време на регулярните си срещи и винаги ги споделяйте с учителя – не се знае откъде ще се появи някоя нова идея;
• Не забравяйте, че малките жестове на грижа и внимание понякога имат най-силно въздействие. Приятелски разговор, кафе или просто някоя окуражителна дума понякога се оказват решаващи за мотивацията и настроението на новия колега.

Имате ли вече опит като ментор или като мен сте били само в позицията на начинаещ учител? С какво бихте допълнили списъка с идеи за подкрепа?

Съветите в тази статия са от Едутопия, а личната история е от опита ми като учител по английски език в СУ “Отец Паисий” в град Самоков от 2012 до 2014 г.

Искате ли да опознаете себе си и хората, с които работите, с помощта на едно интересно упражнение? Следвайте инструкциите в статията и отделете време на следващата екипна среща. Резултатите обещават да са интересни, а колективът ще е по-сплотен.

Дългогодишно изследване на най-различни работни колективи показва, че във всеки екип има хора, които по естествен начин възприемат дадена неформална роля, т.е. на всеки човек приляга определена екипна роля, която той непринудено изпълнява. Изследването е проведено от британския учен д-р Мередит Белбин, според който в един високоефективен колектив със сигурност съжителстват всички роли.

Кои са тези роли? 

Ето списък с възможните роли в екипа и кратко описание към всеки “персонаж”:

Пояснителят: Интерпретира идеи и предложения, пояснява различни понятия, изяснява проблемите, които се появяват пред екипа, изчиства недоразумения. 

Компромисният тип: Предлага компромисни решения, когато неговите идеи предизвикват конфликти. Подпомага сплотеността на екипа и неговото развитие.

Консенсусният тип: Старае се да стимулира взимането на решение в рамките на екипа. Задава въпроси и прави коментари с цел да се стигне до консенсус. 

Насърчаващият тип: Той е приятелски настроен, приятен, слуша  останалите. Чрез  мимики и жестове изразява подкрепата си към другите и техния принос за работата на  екипа.

Последователят: Движи се с тълпата, следва ритъма на колегите си, пасивно приема чуждите идеи, наблюдател при вземането на решения и провеждането на дискусии.

Пазителят: Подпомага комуникацията през различните ѝ канали, фасилитира  участието на различни хора в дискусията, стимулира споделянето на идеи в екипа.

Хармоничният тип: Опитва да преодолее несъгласията в екипа, сваля напрежението, стимулира другите да изследват различията си.

Инфоманиакът: Винаги иска фактологична справка, търси факти, свързани с конкретно  разглеждания въпрос.  

Информативният: Предоставя факти, споделя чувствата си и дава мнение. 

Инициаторът: Поставя цели, предлага изпълнението на задачи, идентифицира проблемите на екипа.

Търсещият мнение: Изисква изяснение на факти, имащи отношение към разглеждания проблем,  поставя под съмнение данни, които не се отнасят към дискусията.

Ориентиращият: Определя положението на екипа спрямо преследваната цел, повдига въпроси, свързани с посоката, в която води дискусията.

Реалистът: Критично анализира идеи, съпоставя възможностите с наличната информация и преценява дали целените методи биха сработили спрямо ситуацията.

Аршинът: Поставя стандарти, които екипът трябва да цели, прилага стандарти в оценяването на работата на екипа.

Обобщаващият тип: Съчетава различни идеи с цел по-висока ефективност на екипа. Предлага решения, които да бъдат дискутирани. 

Имайте предвид, че всяка екипна роля допринася с нещо за екипната работа, но също така има и “допустими слабости”. Например, инициаторът е добър в това да генерира идеи, но в повечето случаи проявява склонност към несъобразяване на подробностите. Опитът да се превъзмогне някоя от допустимите слабости може да доведе до това съответната роля да изгуби силните си черти. Следователно, основният акцент пада върху силните страни на всяка роля.

Балансираното разпределение на тези роли в рамките на екипа увеличава индивидуалната ефективност на всеки един от членовете и намалява възможността за конфликти между участниците в екипната работа. Доброто ролево разпределение значително повишава адаптивността и възможността да се реагира адекватно в непредвидени ситуации.

Как се прилага теорията за екипните роли?

Наблюдението на ролите на екипно ниво помага на участниците да разпознаят и проявят признателност към различните приноси на останалите членове на екипа. Когато участниците споделят кои са техните най-удобни и най-непредпочитани роли, има възможност да се види дали в екипа е налице дисбаланс на ролите както и пропуски по отношение на някоя от тях. Процесът на разпознаване, изучаване и прилагане на екипните роли носи доста предимства:

• Участниците получават задачи спрямо ролята, в която се справят най- добре.
• Лидерът на екипа може да стимулира участниците да развиват второстепенни роли. По този начин те се надграждат не само на индивидуално ниво, но и допринасят за по-голямата гъвкавост на екипа.
• Новопостъпили членове на екипа може първоначално да приемат такава роля, която да балансира екипа и така да се съхрани естественото разпределение на ролите.

Един човек може да изпълнява повече от една роля, но никой не е в състояние да приеме всички роли наведнъж. 

Кой каква роля има във вашия екип?

За да определите кой каква роля има във вашия колектив, можете да направите едно забавно упражнение по време на следващата екипна среща. Раздайте описанието на ролите на отделни листове и помолете всеки от екипа да напише имената на колегите си, включително и своето име, срещу всяка роля, която мисли, че изпълняват в екипа. 

След това им раздайте листове с тази таблица:

Помолете ги да отбележат с някакъв знак във втората колонка ролите, които мислят, че изпълняват в екипа. След това нека всеки да разгледа бележките на колегите си, за да види как го възприемат околните. Резултатите се отбелязват със знак в третата колонка. Така всеки член на колектива ще може да сравни как възприема себе си и как го възприемат колегите.

След като всеки обобщи резултатите сам за себе си, който иска може да сподели в голямата група доколко двете категории съвпадат за самия него. Нека всеки колега си тръгне от екипната среща не само със списък с ролите, които изпълнява, но и с изброени силни страни за всяка една от тях. Силните страни можете да измислите заедно като екип.

Балансираното разпределение на роли в рамките на екипа увеличава индивидуалната ефективност на всеки един от членовете и намалява възможността за конфликти между участниците в екипната работа. Доброто ролево разпределение значително повишава адаптивността и възможността да се реагира адекватно в непредвидени ситуации. Какво е разпределението във вашия екип?

Информацията и упражнението в тази статия са от курсовете в програма “Училища за прием” на “Заедно в час”. Ако искате вашето училище да стане част от новия випуск на програмата, разберете повече и кандидатствайте на този линк.

Необходимо е обаче да се направи с нужното внимание и грижа

Коментар на Траян Траянов, изпълнителен директор на фондация “Заедно в час”

Заговори се много за оценката на добавената стойност в училище – използването на статистически модел, който взима предвид както контекстуални, извънучилищни фактори като социално-икономическия статус на учениците и достъпа им до допълнителни ресурси (вкл. частни уроци), така и постигнатите резултати и реализация на завършилите ученици.

При едни и същи дадености (входящо ниво и семейна ситуация на учениците) някои училища постигат по-високи резултати и реализация и съответно „добавят стойност“. Екипите на тези училища съотвено следва да бъдат поощрени, а подходите им – проучени и сподeлени със системата. Има и училища, където при същите дадености учениците постигат по-ниски резултати от средното, и за тях би следвало да има целева подкрепа за определен период. В някои места по света училищата, които не добавят (или отнемат) стойност въпреки оказаната подкрепа, минават под опеката на специализирана институция или пък им се назначава нов лидерски екип. (Този вид оценка на добавената стойност се усложнява от това, че учениците се местят от училище в училище, но това може да бъде взето предвид в статистическия модел.)

За да може информацията за добавената стойност на учениците да има конструктивен ефект върху поведението на всички участници в системата (директори, педагогически специалисти, родители) и да повиши качеството на образованието, е важно следното:

1. Да има високо ниво на доверие в модела; 

2. Информацията да се използва целесъобразно;

3. Оценката на качеството да върви в пакет с по-голяма училищна автономност и по-качествена подкрепа за учители и директори.

(1) Високо ниво на доверие в модела би имало, когато той взема предвид ключовите особености на контекста, в които училищата работят.

Нужни са подробни контекстуални данни за учениците и техните семейства, например на какъв език говорят децата вкъщи, дали имат специални образователни потребности, дали живеят с един или двама родители или с настойник, какъв е образователният ценз на родителите, дали семействата ползват социални помощи и други. Междувременно има нужда и от добре построена, надеждна система за НВО, която:

• Мери значими за системата резултати, например овладяването на дадени компетентности и реализацията на учениците (дали отпадат от системата и дали продължават в по-горен образователен етап);

• Мери резултатите в достатъчно предметни области и на разумни интервали. В идеалния случай имаме стандартизирана оценка на училищната готовност и НВО след III, VI, IX, XII клас или, както вероятно може да се получи в България, след II, IV, VII, X, XII клас. Тези НВО покриват едни и същи предметни области, например математика, български език (четене с разбиране), природни и обществени науки;

• Позволява резултатите да се съпоставят през годините, за да можем да проследяваме дали едно училище се подобрява или влошава – това значи тестовете да се пишат от специализирана институция, работеща с експерти-психометрици;

• Не създава стимули за манипулиране на резултатите – което на първо място значи резултатите от НВО да не се ползват за прием в следващ образователен етап. Би помогнало и тестовете да са на компютър, вместо на хартия, което би намалило тежестта върху училищата, свързана с провеждането им, както и обективността и скоростта на оценяването.

(2) Какво значи информацията за добавената стойност да се използва целесъобразно е много интересен въпрос.

В някои държави данните са публични. Това значи, че родителите са наясно доколко училището на децата им „добавя стойност“ и могат да вземат предвид това в решението си дали да запишат/отпишат детето си, потърсят отговорност на директора (през настоятелството) и други.

В други държави информацията не е публична, но е част от показателите, които се вземат предвид в процеса на ре-акредитация на училището (от национален инспекторат) и атестация на директора (от работодателя, който може да бъде настоятелство, община или регионално управление на министерството), а също и при отпускането на целеви средства за развитие на училището.

Защо добавената стойност не е единственият значим количествен показател? Защото целите на образователния процес са като цяло обширни и комплексни, а от друга страна не винаги са лесно измерими. Ако един ученик е станал по-състрадателен или по-инициативен или по-любопитен в резултат от образованието си, открил е ново хоби, владее гнева си по-добре, има по-големи амбиции за себе си и по-здрави отношения с околните – няма НВО, което може да улови това. Именно това е причината защо ре-акредитацията на училищата и атестацията на директорите следва да вземат предвид и други количествени показатели – например данни за училищния климат, за удовлетвореността, ангажираността, мотивацията и благосъстоянието на учениците и други.

(3) Какви са предпоставките въвеждането на този подход към оценка на качеството да бъде максимално полезен?

Не е случайно, че държавите, където този модел е най-утвърден, като Холандия и Великобритания например, осигуряват значителна автономност на училищата. Последните имат свобода да експериментират с нови педагогически подходи, да работят заедно с външни организации, да организират учебния ден и учебния календар според философията си (и контекста, в който работят) и дори да избират най-подходящата за тях учебна програма.

Ако очакваме педагогическите екипи да „добавят стойност“ и търсят на първо място максимални ползи за учениците, то те трябва да имат не само свободата, но и подготовката и ресурсите да го правят. Това означава, че педагогическите факултети и организаците, предоставящи продължаваща квалификация, трябва също да „добавят стойност“. Към акредитацията на тези институции следва да се подхожда много по-сериозно и по-прецизно. В системите, описани по-горе, за повишаване на качеството помага и наличието на алтернативни пътеки към учителската професия, които са поставени при равни условия с традиционните форми на придобиване на квалификация и се конкурират с тях. Това гарантира, че директорите имат достъп до възможно най-добре подготвените педагогически кадри, а учениците – достъп до най-способните и мотивиращи учители.

Въвеждането на система за оценка на добавената стойност у нас би могло да стимулира цяла каскада от необходими промени из цялата система на училищното образование, стига да се направи с нужното внимание и грижа. Това впрочем е задача с хоризонт от 5-10 години, отвъд продължителността на един мандат.

Текстът е публикуван първоначално във фейсбук страницата на Траян Траянов, изпълнителен директор на фондация “Заедно в час”

Над 60 експерти от регионалните управления по образованието вече се обучават да подкрепят начинаещи учители в българската образователна система

Едва около 10% от новоназначените през 2016 г. учители са останали трайно в образователната система, като повече от 50% са напуснали още след първата година в училище. Това показа проучване на Световната банка по поръчка на Министерството на образованието и науката, представено в края на ноември 2021 г. 

Според експертите една от основните причини новите учители да се отказват бързо от професията е липсата на качествена и ефективна подкрепа в началото на тяхната работа в училище. Макар наставничеството да съществува в образователната система, няма структурирана цялостна програма или практика за въвеждане на новоназначени учители. Това пречи на новоназначените педагози да развият и надградят успешно уменията си, да са ефективни в преподаването и в съвместната работа с колеги и родители. Стига се до разочарование и чувство за несправяне у новите учители, които ги карат и да напуснат професията.

Ефективното наставничество е една от ключовите стъпки за това повече нови учители да се чувстват добре в работата си и да допринасят за успеха на учениците и училището си. То включва както добре обмислена и приложена програма за въвеждане в професията, така и качествена подготовка и условия за работа на наставниците на новите учители.   

Нов поглед към наставничеството на начинаещи учители с проект NEST 

Как може да изглежда една ефективна програма за новоназначени учители и техните наставници е целта на международния проект NEST (Novice Educator Support and Training), който се изпълнява в шест държави в Европа. Партньори по проекта от българска страна са Министерство на образованието и науката, Синдикат „Образование“ към КТ “Подкрепа” и фондация „Заедно в час“ – координатор на международния консорциум.

В България 60 експерти от 14 районни управления по образованието преминават през цялостна обучителна програма за подкрепа на нови за образователната система учители (с до 5 години опит) в рамките на две учебни години. Техният опит и профили са изключително разнообразни. 

Ето и повече подробности:

Профилът на експертите в проекта

• В международния проект NEST най-много са експертите, които подкрепят учители по чужд език, в начален етап, по математика и информационни технологии и български език и литература. 
• Разнообразен е опитът на експертите в настоящата им роля, като близо половината са със стаж на позицията до 3 години. 22% са експертите с опит между 5 и 10 години, 9% са с опит между 10 и 15 години и 12% имат опит над 20 години.

Профилът на учителите в проекта

Начинаещите учители, които вземат участие в NEST, също имат разнообразен профил:

• Най-много са учителите, които работят в основни училища – 41%, 28% преподават в средни училища, 24% в професионални гимназии, а останалите са в начални училища, обединени училища и детски градини. 
• Най-голям е процентът на учителите, които преподават в прогимназиален етап, гимназиален етап или на двата едновременно. 
• 40% от учителите работят в областен град, а в по-малки градове или села работят почти поравно – около 30% от учителите.
• 21% от учителите са мъже, което е повече от средното за системата (16%).

През март предстои първото голямо публично събитие за проекта, на което ще бъдат представени първите изводи за България. Новоназначени учители, техните наставници от регионалните управления на образованието, както и обучители от висши учебни заведения ще споделят своя опит и практики от работата си в сферата на наставничеството. Очаквайте скоро повече подробности и информация за записване за събитието.

Лиляна Минкова е директор на СУ “Отец Паисий”, гр. Самоков, и преподавател по биология и химия. Миналата година получава наградата „Директор на годината – 2020″, организирана от Синдиката на българските учители. СУ “Отец Паисий” е партньор на “Заедно в час” от 2012 г. В училището са преподавали осем учители от програма “Нов път в преподаването”, а в момента екипът на СУ “Отец Паисий” е част от лидерската програма за училищно развитие “Училища за пример”. 

Ако сте директор, в момента може да последвате примера на г-жа Минкова и да кандидатствате за програма “Училища за пример” (до 31 март) и да подадете заявка за нов учител от програма “Нов път в преподаването.”

СУ “Отец Паисий”- гр. Самоков, е партньор на “Заедно в час” от 2012 г. Кои според Вас са най-ценните аспекти от това дългогодишно партньорство?

Освен решаването на кадровия въпрос за дефицитни специалности, като например учители по английски език, дългогодишното ни партньорство със „Заедно в час“ вдъхнови училищния екип да търси и прилага по креативен начин нови дидактически технологии и да адаптира чуждия опит. Така приоритети при преподаването станаха интегрираното развиване на меките умения и формиращото оценяване. Училището участва в партньорство с фондацията в няколко научни изследвания на функционалната грамотност на учениците и при разработването на Наръчника за развитие на уменията на 21 век.

През годините нашето партньорство се измерва с активното участие на учениците ни в работилниците и панелите на традиционните годишни конференции, от които учениците се завръщат заредени, по-уверени, по-знаещи и преди всичко отворени да споделят и съпреживяват. Училището ни и преподавателите отвориха класните си стаи за хоспетиранията на нови учители от различни випуски, за реализиране на съвместни проекти и квалификационни форми.

От съвместните ни проекти с най-голяма добавена стойност за качеството на преподаването и организацията на комуникационните канали в СУ „Отец Паисий“ – гр. Самоков бе участието ни в международния проект “От иновации в приобщаващото образование към реално приложение” (From Inclusive Education to Real Scale Transfer – FIERST). Toй постави началото на функционирането на професионална учебна общност (ПУО), която през годините се разви до система от ПУО-та, които се допълват и/или взаимно се подпомагат за реализиране както на стратегическите, така и на конкретни оперативни цели.

Чрез професионалните учебни общности, освен че започнахме ефективното развиване на умения на 21 век, подкрепеният преподавателски екип заработи за  реалното включване на всеки ученик в образователния процес.

По този начин и с менторското партньорство със „Заедно в час“ реализирахме и ефективно разпространение на добри практики в класната стая и успяхме да формулираме ценни за училището образователни политики, планове и системи за управление на качеството на образователния процес.

А най-удовлетворяващото следствие от съвместните ни педагогически предизвикателства е спечелването за образователната система на десетки млади хора, които остават в учителската професия и след приключване на двугодишната си програма.

Във Вашето училище са преподавали осем учители от програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”. За повечето от тях първата учебна година в СУ “Отец Паисий” е и първа крачка в учителската професия. Какво бихте посъветвали директорите, които имат притеснения при назначението на начинаещи учители? 

Демографският профил на учителите в нашата образователна система е притеснителен. Младият учител е неопитен, но изпълнен с творческа жизнерадост и мотивация. Той е необременен и лесно намира път към сложната ученическа душевност. А за учителите от програмите на „Заедно в час“ е обективно да се добави, че са изключително добре подготвени теоретично, както в методически, така и в социално – емоционален аспект. Подготвени са как да планират тематично в различните раздели на учебния план, как да оценяват, да разработват критерии и скали за оценяване, как интегрирано да развиват умение за фокус и да изграждат визия за всяка паралелка, на която преподават.

Всички учители, обучени от фондацията и преподавали в СУ „Отец Паисий“ – гр. Самоков, са оставили голяма добавена стойност за своите ученици  и колеги. Фактът, че са чести наши гости на откриване на учебните години или пък са канени на абитуриентските балове на завършващите випуски, говори че тези млади учители са уважавани и обичани. Те завинаги ще останат скъпи приятели на нашето училище. 

Добавената стойност за нашето училище от работата на учителите на „Заедно в час“ се измерва с множество реализирани иновативни практики, облагородяване на дворното пространство, доброволчески инициативи, мобилности за обмяна на опит у нас и в чужбина, участие в дебати и флаш – мобове, в кариерни форуми и конференции и в множество ученически състезания и конкурси.

Прочетете истории с учители от ОУ “Отец Паисий” през годините:

• Йорданка Георгиева, випуск 2014-2016
• Мая Стоянова-Уорнер, випуск 2012-2014
• Иван Шопов и Марин-Асен Коджаиванов, випуск 2018-2020

Кое според Вас е най-важното при подкрепата на нови и по-неопитни учители, за да станат успешни в училище и да продължат пътя си в образователната система?

Освен административно задължение, изборът на наставник се явява съществен момент за последващата адаптация на новопостъпващия учител и приемането му като равноправна част от екипа на училището. Наставничеството е отговорност към една човешка съдба. Наставникът въвежда младия човек в работа на съответното методическо обединение, насочва го в ПУО, в което той да се чувства полезен и значим за училищната общност, и го подпомага с ресурси и материали.

Важно е младият учител да усети и изживее атмосфера на доверие, приятелство и споделяне на педагогически практики.

Ключово е учителите да отворят сърцата си и вратите на класните си стаи. Десетгодишният ми опит с учители от програмите на „Заедно в час“ показва, че те са  много по-готови от другите новоназначени учители да наблюдават уроци на свои колеги и да бъдат посещавани. Да рефлектират и да дават и получават конструктивна обратна връзка. Това разбира се изисква ресурс от време и внимание от двете страни.

Училището Ви участва и в програма “Училища за пример”, в която екипът Ви надгражда своите умения и работи съвместно с други училища от цялата страна. Какво се промени в СУ “Отец Паисий” след включването в тази програма?

През годините в СУ „Отец Паисий“ – гр. Самоков са се установили атмосфера на доверие, взаимно уважение, а моя основна максима в мениджмънта на училището и управлението на персонала е осигуряване на  съвременна и спокойна образователна среда, която да създаде предпоставки за интерактивност и иновативност на преподавателска практика. Именно средата на спокойствие и доверие мотивира и ангажира по естествен начин над 20 учители да се впуснат в предизвикателството, наречено програма „Училища за пример“.

Това е първа по рода си програма за цялостна трансформация на училищната общност, към училищна култура, ориентирана преди всичко към благополучието на учениците и персонала, култура на сътрудничество и съвместно учене.

В хода на реализиране на програмата в нашето училище бе насърчен диалога между учителите, под форма на ПУО срещи и обучения, при сериозна и последователна менторска подкрепа от екипа на програмата. Функционирането на система на ПУО в училище е една от стъпките, които водят училището към превръщане в истинска учеща се организация. 

Училището ни бе стимулирано, чрез предоставяне на адаптирани модели, да практикува разпределено лидерство и да приоритизира овластяването на ученици и учители с цел постигане на благополучие и активиране на различни форми на самоуправление.

Младежкият парламент на СУ „Отец Паисий“ гр. Самоков, подкрепен и насърчен от ПУО „Лидерски екип“, вече представи своите предложения за подобряване и напредък на  училището и започваме съвместното им реализиране за подобряване на благополучието – и на тази база и на база резултатите на учениците.

Започна реализиране и на концептуалния цикъл на управление на качеството на ученето на трите нива: индивидуално, групово (работа в екип) и организационно. Публикувана на сайта на училището е системата ни за оценка на качеството на учене, като целим да започнем да управляваме ефективно процеса на учене, като отчитаме качеството на педагогическите практики въз основа на цели и реализирани резултати. Реализираме и график за взаимно наблюдение на уроци.

Пандемията от COVID-19 изправи училищата пред големи предизвикателства. Кои бяха най-големите за Вас в тази ситуация и какво направи Вашият екип, за да се адаптира към новата ситуация? 

Едно от най-големите COVID предизвикателства беше екстремното преминаване в онлайн среда, което в последния момент наложи екипът ни да вземе трудното и предизвикателно решение и още през март 2020 г. да създадем над 280 класни стаи в тогава новата и непозната  обучителна платформа на МОН MS Teams. Това, което направи екипът на СУ „Отец Паисий“, е колективната взаимопомощ в процеса на самообучение при работата с платформата. В началото трябваше сами да се справим с инструкциите, с откриването и споделянето на обучителни клипчета и преди всичко с подкрепата на учениците и родителите за инсталиране на образователната платформа и регистрация. Последващите квалификационни дейности по темата само надградиха и направиха процеса на обучение от разстояние в електронна среда (ОРЕС) по-ефективен и разнообразен.

Екипът ни бързо осъзна, че основното предизвикателство е задържането на вниманието и интереса  на учениците и че единственият път е ползването на различни онлайн интерактивни ресурси и всеотдайната и целенасочена предварителна подготовка и дигитална компетентност.

Домашната, а понякога градската среда, от където се включват някои учениците лесно ги разсейва и губят мотивация. Ето защо партньорството на родителите се оказа ключово. Обучихме по проектна дейност няколко групи родители и новопостъпили ученици за ОРЕС и осигурихме, чрез МОН и дарителски инициативи, необходимите технически устройства за всички нуждаещи се.

Много колеги споделят, че голямо предизвикателство е оценяването на учениците чрез тестове и събирането на тестовете в зададеното време, както и обективността на получените резултати. Този проблем обаче стимулира голямата изобретателност на учениците да използват софтуерни платформи и ресурси за решаване на задачи. Преминахме и към оценяване в хода на проекто-базираното и проблемно ориентираното обучение чрез разнообразни платформи, като Wordwall, Envision play, Envision с оптични мишки, Kahoot, Padlet и други.

Нашите ученици Ели Мишева и Йордан Трифонов програмираха приложение за оnline волейбол.

Факт е, че с оглед на постигане на по–добро качество на интернет връзката през голяма част времето ученическите камери са изключени. Липсата на идентичност, срита зад някакъв аватар, ни лиши от различните форми на комуникация. За да компенсираме частично това неудобство, в нашето училище се обединихме и всички участници в образователния процес вместо букви или картинки имат ликовете на лицата си за профилни снимки.

Кой за Вас е най-ценният урок от обучението по време на пандемията, който ще ни помогне да осигуряваме на всички ученици качествено образование за непредвидимото бъдеще, пред което сме изправени?

Обучението в ОРЕС ни доказа колко сме нужни. Накара ни да оценим и оползотворяваме пълноценно всеки миг в присъствена среда. Пандемията ни научи, че прилагането на технологии по интерактивен начин е ключът към ефективен и качествен образователен процес. Използването на различни образователни приложения се явяват разнообразни и забавни средства за привличане и задържане на вниманието на учениците. А те не се впечатляват лесно.

Най–ценният урок от COVID пандемията е вотът на доверие в българския учител. Вярата в неговите сили и потенциал, благодарността на родителите и високата им оценка за нашата работа. Учителите доказахме, че сме адаптивни, изпълнителни и отговорни към работа си, независимо дали преподаваме присъствено или в ОРЕС. Че успяваме да се справим с поредните предизвикателства на нашата система, да създаваме хибридни форми на преподаване и бързо да се приспособим към новата реалност. Да се пренастройваме и преминаваме сякаш с лекота от една дейност към друга. И да чуваме, как наравно с лекарите обществото нарича учителското съсловие „герои“.

Прочетете още:

3 причини да кандидатствате за програма “Училища за пример”

Какво споделят за “Училища за пример” участниците от първия випуск

3 развенчани мита за учителите от програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”

Прочетете и интервютата с други директори на училища партньори:

Верка Петкова: Опитните педагози и иновативните начинаещи учители формират едно цяло – успешен педагогически екип

Михаил Ненов: След завръщане в класните стаи директорите трябва на първо място да инвестират в развитието на дигиталните компетентности на екипите си

Програмата е отворена за всички държавни и общински училища от цялата страна

Започна подаването на заявки от училищата в цялата страна за назначаването на нови, мотивирани и прецизно подбрани учители от програма “Нов път в преподаването”. 

Заявките за нови учители се приемат от 15 февруари на сайта https://zaednovchas.bg/schools/ 

В заявката директорите могат да попълнят както позиции, за които са сигурни, че ще имат нужда от учители, така и за позиции, които ще бъдат потвърдени на по-късен етап.

Програмата е подходяща за всички училища, които искат да изградят мотивиран и способен екип, като назначат нови, инициативни и добре подготвени учители.

“Заедно в час” вече 11 години работи за това всяко дете в България да има достъп до качествено образование и възможност да реализира потенциала си, независимо от средата, в която живее, и социално-икономическия си произход. “Нов път в преподаването” е първата програма на организацията, която привлича, подбира, обучава и подкрепя силно мотивирани и способни хора от различни сфери да стават учители в цялата страна. Участниците в програмата получават специално разработени обучения, менторска подкрепа, възможности за кариерно развитие, полезни ресурси, професионални контакти и силни приятелства. От 2020 г. в програмата са въведени и специални модули за ефективно преподаване в онлайн среда, които се оценяват високо от директорите на училищата партньори.

Кои училища могат да подават заявки

Програма “Нов път в преподаването” е отворена за партньорство с всички български общински и държавни училища (специализирани и неспециализирани), в които ръководството и преподавателския колектив вярват и работят за успеха на всички ученици. Програмата е подходяща за училища, които проактивно работят за положителна промяна в българското образование, готови да подкрепят млади и мотивирани колеги и да прилагат иновативни практики.

Всички нови учители от “Нов път в преподаването” са част и от Национална програма “Мотивирани учители” на МОН

Участниците в програмата, които нямат педагогическа правоспособност, придобиват такава в акредитиран български университет и като част от Национална програма “Мотивирани учители” на Министерство на образованието и науката. Програмата предлага на училищата в страната да привлекат мотивирани и подготвени специалисти от разнообразни професионални области със или без педагогическа квалификация. “Заедно в час” е партньор, съвместно със СБУ и отговаря за осъществяването на модул 1 и 3 от програмата, които включват обучението, подготовката и подкрепата на новите учители. Чрез назначаването на учител от програма “Нов път в преподаването” училището автоматично става участник и в Националната програма. 

Какъв е профилът на новите учители

Учителите в програма “Нов път в преподаването” са избрани с взискателен подбор измежду хиляди кандидати, като гаранция, че притежават нужните умения и нагласи за упорита и ефективна работа в училище. 

През последните години има засилен интерес към програмата – като традиционно само 10% успяват да преминат взискателния подбор. Одобрените кандидати имат готовност да работят в училища в малки населени места, в крайни градски квартали и с уязвими групи, където учениците срещат повече затруднения с усвояването на учебния материал, показват незадоволителни резултати на външните оценявания, имат ниска мотивация за учене и са в риск от отпадане от образователната система.  

Участниците в програмата залагат на индивидуален подход с учениците, наблягат върху мотивацията и прилагат разнообразни форми на обучение в класната стая и отвъд нея. Новите учители могат да допринесат към училищния екип с разнообразен опит и умения, сред които са владеене на чужди езици, доброволчество, проектната дейност и справяне с непредвидени ситуации. 

Запознайте се с част от новите учители във випуск 2022-2024 тук

Част от одобрените участници тази година вече започнаха предварителното си обучение, а през юли и август ще преминат цялостна интензивната лятна обучителна програма, която включва теоретична и практическа подготовка (преподаване на ученици в реална учебна среда). В рамките на програмата учителите получават от “Заедно в час” още менторска подкрепа от хора с опит в преподаването, достъп до надграждащи обучения според нуждите им в класната стая и допълнителни възможности за професионално развитие. Всички обучения са съобразени с държавните образователни изисквания. 

Прочетете още:

3 развенчани мита за учителите от програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”

През февруари и март подкрепете “Заедно в час” и още две български организации докато се наслаждавате на любимия си шоколад Milka

“Заедно в час” и каузата ни за равен достъп до качествено образование за всяко дете са една от каузите в настоящата кампания на шоколадите Milka, която цели да подкрепи три социалнозначими каузи, като въвлече всички свои потребители в това добро дело, което ще направи света едно по-нежно място.

От 1 февруари до 20 март всеки, закупил продукти Milka на стойност минимум 4 лв. и регистрирал своите касови бележки на game.milka.bg, получава възможност да даде своя принос към каузата на Milka – да гласува след всяка регистрация за някоя от трите каузи. 

Гласовете се разпределят в процентно съотношение за всяка една от каузите, а именно по този начин ще бъде направено и дарението на обща стойност 50 000 лв. 

“Гласуването за кауза не е задължително условие за участие в промоцията, но гласувайки, можем да направим нашия свят по-нежен и по-добър.”, споделят от Milka.

Ние от “Заедно в час” сме благодарни, че сме една от каузите и ви насърчаваме до 20 март да ни подкрепите с глас, за да можем още по-уверено да подкрепяме учители и училища в цялата страна да осигуряват качествено образование на всички свои ученици.

Освен “Заедно в час” другите две каузи на кампанията са осигуряването на щастливо детство в семейство за най-уязвимите деца в България с фондация “За нашите деца” и развитието на олимпийските отбори към Сдружението на олимпийските отбори по природни науки. 

В годишното планиране на всяко училище е заложено провеждането на обучения, които да подкрепят училищния екип да продължи да се развива професионално и да подобрява преподаването си.

“Училища за пример” отговаря на тази нужда, но е и много повече, защото включва освен съвременни специализирани обучения за педагогически специалисти, приложение в практиката на наученото, надграждаща подкрепа от ментор и работа в професионална общност със споделяне на опит.

Ето и три конкретни неща, които отличават обученията в “Училища за пример” от стандартните обучения за педагогически специалисти:

 Учене през преживяване

Обученията в програмата са динамични, провокиращи и изискват активно участие от всички присъстващи. Те стъпват върху предишния опит на учителите в групата и специално създадено преживяване от опитните ни обучители. От опита, споделянето и преживяването се извежда теорията и всеки сам я пречупва през своята експертиза, за да получи максимална добавена стойност от обучението.

 Пряка връзка с практиката в класната стая и училище

Всички инструменти, теории и практики, които включваме в обученията са пряко свързани с практиката в училище. Те могат да се приложат директно в работата с ученици в класната стая и в училищната общност (родители, учители, ученици и съмишленици). Фактът, че учителите стъпват на своя опит съзвава и възможност за учене един от друг по конкретни теми, споделяне на решения, вдъхновение и творчески провокации. Всичко това важи както за обученията на лидерските екипи, така и за избираемите обучения за конкретни методи на преподаване.

 Фокус върху ученика

Ако още се чудите какво означава преподаване и училище с ученика в центъра, обещаваме не само да научите, но и да имате инструментите да го приложите на практика в своето училище. Ученикът в центъра е идеята да овластим учениците така, че те да вземат отговорни решения за собственото си учене и развитие, да знаят как да се учат от грешките си, как да се подобряват и развиват всеки ден по всеки предмет и извън училище.

Подкрепете екипа си в училище да изживее подобни обучения и вижте колко много може да постигнете, ако станете част от програма “Училища за пример”!

 Кандидатстването е отворедо до 31 март

Участието на училищата в програмата е безплатно, като за третия випуск ще изберем само 25 училища от цялата страна. Повече информация за програмата научете тук.

Вижте галерия с едно от обученията на “Училища за пример” от август 2021 г.

Изкуството е съвкупност от разнообразни човешки дейности и произведения, които още от древността до днес ни помагат да комуникираме, да откриваме естетическа наслада и… да учим. 

Затова и някак съвсем естествено изкуството си намира място в училището и образователния процес. Понякога обаче сякаш сме оставили място на изкуството само за специалните предмети като Изобразително изкуство, Музика или творческите извънкласни занимания, а то може да бъде полезен инструмент и по всички останали предмети.

В тази статия събираме няколко вдъхновяващи идеи, които да ви помогнат да използвате силата на изкуството в своята работа като учители. Без значение дали преподавате математика, литература или история, изкуството е начин да провокирате учениците да бъдат по-мотивирани, по-уверени и да научат по-добре учебния материал. То развива редица компетентности от визуална грамотност до социално-емоционални умения и помага на учениците да намерят повече свобода и креативност дори в трудни и сложни концепции.

Използване на картини и фотографии в часовете по литература и история

Изкуството идва със своя контекст във времето и посланията на епохата, в която съществува. Докато много от подходите за анализ в историята и литературата стъпват на текстове, то визуалния прочит, който дава една картина или фотография, е друго средство, чрез което може да провокираме учениците да мислят и разсъждават по определена тема. 

В зависимост от темата на урока, който подготвяте, насърчете учениците да разсъждават върху конкретни визуални примери от изобразителното изкуство или фотографията и да ги използват за опознаване на контекста и преподавания материал. 

Това може да се случи както през групова рефлексия в часа, така и като домашна работа, в която те сами да изберат произведения за анализ (от предварителна ваша селекция или свободно през търсене в интернет или библиотеката). Важно е да дадете основни насоки и въпроси върху, които учениците да построят своя анализ. (например – какво изобразява картината и кога е създадена, какъв стил/техника/материали е използвал художника/фотографа, как се връзва с наученото за епохата от литературно произведение или исторически подход, които се изучават)

Идея: Още в началото на пандемията много от големите световни галерии и музеи отвориха виртуалните си колекции, което позволява да използвате ресурси на музеи като Лувъра, Националната галерия в Лондон и Уфизий във Флоренция. Много от тези музеи също предлагат конкретни учебни планове, които също могат да ви дадат идеи как да обвържете конкретни произведения с учебни теми. Вижте за повече информация ресурсите на Националната галерия в Лондон и Metropolitan Museum of Art.

Използване на музика в часовете по чужди езици, математика и история

Подобно на картините и фотографията, музиката е изкуство, което има силата да ни пренася във времето и да ни разказва истории през емоциите и вдъхновението на музикантите, но и много повече.

Песните на различни езици са подходящ начин да провокирате усвояването на нови думи, дори и граматични структури (уверете се обаче, че тези в избраните песни са правилни, защото понякога в песните граматиката не е тази, която се изисква на контролното). 

За най-малките ученици, музиката е страхотен инструмент да се научат да броят през ритъма и по-лесно да ги запомнят с любима прилепчива мелодия. Музиката може да се използва още още при ученето на дроби, сравнения и разпознаване на модели.

В изучаването на историята музиката подобно на изобразителното изкуство и фотографията запечатва свидетелство за времето, затова и може да провокирате учениците с това да направят плейлист на конкретна епоха, като използват подходящи музикални произведения, теми и сюжети от песни. По сходен начин в часовете по литература учениците може да имат за задача да изготвят подходящ саундтрак на конкретно литературно произведения, като обвържат песните с развитието на сюжета.

Използване на драма (по всички предмети)

Според редица проучвания преживяването на едно знание е най-сполучливият начин да го запомним, затова драмата и инструментите на театъра са така широко разпространени в образованието. 

Освен театралните постановки, които имат големи традиции в България, драмата предлага и много други възможности. Повече за тях разказва Елица Тодорова в тази статия на сайта prepodavame.bg. Eто и малка част от нея:

“Процесната драма дава възможност на учениците да се ангажират с множество проблеми, социални въпроси и морални или етични дилеми, застъпени в учебната програма. Не е необходимо да отделяте цял един час за урок “по драма”, може просто да интегрирате в даден час малка “драматична” структура. Самите вие като учители може да влезете в роля, като съобразите езика си с този, който биха използвали съответните герои, или като създадете специфични предизвикателства, с които учениците ви да се справят. Този аспект на процесната драмата е много полезен за исторически проучвания или ангажиране с географски проблеми.”

Използване на изкуството за развиване на социално-емоционални умения

Изкуството винаги е свързано с преживяване и емоции, затова и няма как то да не бъде полезно и при усвояването на социално-емоционални умения. 

Интеграцията на изкуството в различните му форми в часовете помага за развиване на социалните умения на учениците при групови задачи. То може да се използва още за креативно изразяване на силни емоции при възникване на конкретни ситуации в класа или в преживяванията на конкретен ученик. 

Ето и две конкретни дейности, заимствани от сайта Едутопия: 

Песни – чувства:

Подберете подходящи песни със силен емоционален заряд. Първо анализирайте с учениците само стиховете в песента като ги четете заедно с учениците. След това пуснете песента само с инструментал и накрая пуснете песента в пълната версия с текст и музика. По време на всеки една от тези три части провокирайте учениците да рисуват свободно как се чувстват. Общо трябва да съберете три картини. След това обсъдете и рефлектирайсте с учениците как различните части на песента са ги накарали да се чувстват и как са се отразили на картините им.

Автопортрет – самоосъзнатост: 

Осъзнатостта за собствените чувства, емоции и поведение е може би едно от най-ценните умения в дългосрочен план. С тази дейност провокирате именно неговото развиване у учениците. Помолете учениците да създадат свой автопортрет в три периода – на миналото си Аз, на настоящото си Аз и на бъдещото си Аз. Съответно за всяка част ги помолете да направят саморефлексия: за миналото – за какво съжаляват, какво са постигнали, какви победи или грешки откриват; за настоящето – как се справят в момента, какъв път следват; за бъдещето – какви цели и мечти имат за бъдещето и как мислят да ги постигнат. След това учениците могат да споделят своите творби в група или да ги запазят за себе си и да се връщат в следващи периоди към тях. 

Идея: Тук може да вкарате и допълнителна активност, свързана с анализ на произведения на изкуството – например автопортретите на Ван Гог и какви разлики откриват учениците в различните периоди от неговия живот. 

Още пълни уроци, идеи и активности, свързани със социално-емоционално учене вижте в сайта prepodavame.bg. В сайта ще намерите още специалните уроци по  социално-емоционални умения на Световната банка за различни класове.

Прочетете още:

Как учителката Василики Драконтаидис използва опита си като художник и арттерапевт и в класната стая в начална степен

Училище за пример: НУ „Цани Гинчев“, гр. Лясковец

Различното училище, в което всички деца са равни.

Това изречение обобщава философията на Начално училище „Цани Гинчев“ в град Лясковец. Училището е втори дом за 80 момичета и момчета, които развиват своя потенциал с подкрепата на 20 учители. Те от години полагат усилия за приобщаване на всички ученици към процеса на обучение, включително и особено на деца със специални образователни потребности. Освен чрез обучението по задължителните предмети учениците израстват и чрез занимания към групи и клубове, свързани с личностно развитие, разрешаване на конфликти и превенция на агресията и насилието. 

През 2021 г. НУ „Цани Гинчев“ кандидатства за участие в програма „Училища за пример“ на Фондация „Заедно в час“. Училището преминава успешно през етапите на подбор и събеседване и става част от втория випуск на програмата заедно с още 26 училища от малки и големи населени места от цяла България.

С грижа за всяко дете

„Училища за пример“ е двугодишна програма за професионално развитие на училищни екипи. Целта на обучението, което е безплатно и включва подкрепа от ментор, е учителите да подобрят лидерските си умения и да усвоят нови педагогически практики, за да могат да подкрепят учениците според индивидуалните им нужди и интереси. Програмата се състои от две части: курс „Лидерство в училище“ и курс по избор на съответното училище по теми като умения на 21. век, социално-емоцинално учене, езикова подкрепа за деца билингви и интегриран подход в обучението по науки (STEM). 

Според Иван Пейчев, зам.-директор на НУ „Цани Гинчев“, програма „Училища за пример“ помага на ръководството и учителите да изпълняват по-ефективно своята мисия.

„Това, което ни мотивира да участваме, е споделеният опит от колеги от първия випуск на „Училища за пример“. Мотивира ни и това, че виждаме сходства между нашата училищна философия и философията на Фондация „Заедно в час“, които са насочени към успеха на всяко дете и развиването на неговите способности. За нас ученическото благополучие е много важно – не толкова академичните резултати, колкото социалните умения. Все пак виждаме, че рядко отличниците в училище са с най-добре развити житейски умения“, споделя Иван Пейчев.

Плюсът на „Училища за пример“ е фокусът върху полагането на здрава основа, върху която учителите могат да надграждат, като адаптират наученото към специфичната среда, в която работят, казва Румяна Богданова, директор на ОУ „Васил Левски“ в град Белене и ментор в „Училища за пример“.

„Дори при задължителните курсове аз виждам как това, което дават, е много различно по места. Учителите ползват инструментариума и опита, които получават от програмата, но ги насочват към спецификата на съответното училище. В този случай работата няма за цел копи-пейст, за да се оправдае програмата, а е насочена към резултата и смисъла от това, което се прави. Всичко, което правим, има за цел да повишим резултатите на учениците и да подобрим благосъстоянието и инициативността им“, споделя още Румяна Богданова, която освен ментор на екипа на НУ „Цани Гинчев“ е подкрепя още две училища в програмата. 

От теория към практика

Обучението на училищните екипи и менторите от втория випуск на „Училища за пример“ стартира през август 2021 г. Заедно с останалите си колеги екипът на НУ „Цани Гинчев“ се включва в шестдневен подготвителен лагер в Арбанаси. Заради пандемията от коронавирус останалите занятия и срещите с ментор по програмата се провеждат онлайн.

Към днешна дата в „Училища за пример“ се обучава екип от четирима представители на училището, сред които е и зам.-директорът Иван Пейчев. Те вече използват обогатените си теоретични познания за реализирането на проекти с практическо приложение. Например те визуализират училищните ценности на разбираем за децата език, като този списък днес стои на входа на училището и в класните стаи. А като част от курса, посветен на изграждането на училищна култура, те изработват емоциометър, с който се надяват да допринесат за по-добрата грижа за психичното здраве и емоционалното състояние на учениците.

„Направили сме табло с картинки, които показват различни емоции и са интересни за децата. Те могат да изберат как се чувстват и от учителя в класната стая се очаква да прегледа таблото и да обърне внимание на тези ученици, които са избрали емоции от тъжната гама. Защото едно дете няма как да е адекватно в час, когато не се чувства добре. Трябва да намерим причината и да я премахнем“, разказва Иван Пейчев за емоциометъра, който от няколко дни е в процес на тестване с учениците.

Освен лидерския екип досега в „Училища за пример“ са се обучили още четирима учители в избираемия курс за развиване на умения на 21. век. Във връзка с този курс заедно със свои колеги и ученици от 1., 2. и 3. клас те работят по проектирането на хотел за насекоми. Най-малките ученици събират насекомите, второкласниците работят по облика на хотела, а най-големите ученици правят презентация за неговите обитатели.

Според Иван Пейчев програмата е не само извор на знания, но и предпоставка за по-висока мотивация и ангажираност на учителите.

„Направи ми положително впечатление, че колегите се осмелиха да използват проектно-базираното обучение да развиват по-свободно уменията на 21. век. Виждам все повече тяхната мотивация, която не е следствие от нашето говорене, а по-скоро от техните вътрешни убеждения. Виждам как чрез тази програма се стимулира и работата в екип.“

На същото мнение е и менторът на екипа Румяна Богданова:

„НУ „Цани Гинчев“ напредва с много бързи стъпки, има много ясна програма. Идеята е да се създаде професионална лидерска общност, която да инициира нововъведения в целия педагогически колектив. Екипът се справя много добре въпреки трудностите и въпреки боледуванията. Те казват, че пандемията ги мотивира да работят още по-активно.“

Обмен на опит в полза на всички участници

Работата с нашия ментор е повече от отлична, категоричен е Иван Пейчев.

„Ние сме се срещали и преди в рамките на наша общност, свързана с приобщаващо образование. В лицето на г-жа Румяна Богданова откриваме наш съмишленик и знаем, че можем да разчитаме на нея.“

Доволна от менторската подкрепа на Румяна Богданова е и Даниела Бърнева, учителка по български език и литература в НУ „Цани Гинчев“ и член на училищния екип, който участва в „Училища за пример“.

„Румяна Богданова е много позитивен човек, който се намесва в случаите, когато имаме нужда, и в същото време, когато се отдалечаваме от правилната посока, ни връща отново на правилния път.“

Румяна Богданова подчертава, че тя също черпи вдъхновение от участниците в програмата, тъй като те притежават уникален опит. Като пример тя посочва, че НУ „Цани Гинчев“ има много какво да сподели по отношение на работата с деца със специални образователни потребности.

Даниела Бърнева, която има над 25 години професионален стаж, препоръчва „Училища за пример“ на всички учители, директори и зам.-директори в страната.

„Кандидтстването никак не е сложно, а когато започне работата, има достатъчно материали и достатъчно колеги, с които можем да споделяме своя опит и да получаваме информация за техни добри инициативи, които ние можем също да приложим. Има стройна и подредена система на работа и изключително компетентни във всяко отношение колеги.“

 Кандидатстването е отворедо до 31 март 2022 г.

Прочетете още:

С какво са различни обученията в програма “Училища за пример”

Какво споделят за “Училища за пример” участниците от първия випуск

Училище за пример: СУ „Панайот Волов“, Шумен

Училище за пример: СУ “Екзарх Антим I”, Казанлък

Учениците често изпитват силни емоции и тези инструменти за тяхното регулиране могат да им възвърнат усещането за самоконтрол.

Регулирането на емоциите е особено предизвикателно за учениците в прогимназиален и гимназиален етап. В този етап от развитието си те преминават през социални и емоционални промени, които могат да доведат до неспособност за емоционален самоконтрол. Това се отразява върху оценките, умението за взимане на решения и най-вече върху здравето. Когато се натрупа напрежение покрай всички физически промени, семейни проблеми, учебни предизвикателства, натиск от приятели и връстници, тийнейджърите започват да изпитват чувството, че всичко е извън техен контрол. Тук на помощ идват стратегиите за справяне с трудните емоции и инструментите за тяхното регулиране. 

Подготовка

Преди да представите стратегиите на учениците, които се затрудняват с регулирането на емоциите си, имайте предвид, че те са ефективни само тогава, когато са организирани в добре структурирана работна рамка:

• Дайте избор на учениците. Подчертайте, че могат да използват този инструмент, който е най-полезен в техния случай. 
• Вие самите илюстрирайте използването на стратегиите в ежедневната си работа с тийнейджърите. Това ще им покаже, че всеки изпитва предизвикателни емоции, но и че има конкретни начини за тяхното регулиране.
• Направете връзка между използването на стратегиите и положителния ефект, който ще последва в бъдеще. Например: “Възрастните често се сблъскват с трудни емоции като гняв, тъга или тревожност – емоции, познати и на вас. На възрастните им се налага да съчетават тези емоции с работа, семейство и финансови проблеми. Ако сега се научите да контролирате тежките емоции в съчетание с настоящите си проблеми, ще ви е много по-лесно като възрастни.”
• Направете информационни табло, може и с помощта на учениците, което да включва долуизброените стратегии. Закачете го на видно място, така че ако някой ученик иска да си припомни нещо, да може да го направи само с един поглед, където и да се намира в класната стая. 

Стратегии и инструменти за регулиране на емоциите

Техники за дишане

Дълбокото съзнателно дишане е добра стратегия, защото доставя кислород на мозъка, което на свой ред помага на учениците да мислят по-ясно и да взимат по-рационални решения. Дълбокото дишане действа успокояващо не само в училище, но и преди сън, тъй като активира парасимпатиковата нервна система. В интернет има много анимации с упражнения за дълбоко дишане като тази. Но е добре учениците да се научат да изпълняват тези упражнения за дишане самостоятелно без помощта на видео или мобилни приложения.

Ето примерни инструкции за тази цел:

Вдишайте бавно през носа в продължение на 4 секунди. Задръжте за момент. Издишайте бавно и контролирано през устата в продължение на 6 секунди. Повторете и помислете как се чувствате след всяко следващо вдишване и издишване.

Стягане и отпускане на мускулите

Това е упражнение, с което учениците целенасочено стягат и отпускат различни мускулни групи в тялото си. Тази техника им помага да осъзнаят, че се намират тук и сега при силно нервно напрежение, което предизвиква тревожни мисли за минали или бъдещи събития. Доказано е, че освобождава стреса и се използва за намаляване на гнева и агресията при подрастващи младежи.

Примерни инструкции:

Назовете емоциите, които изпитвате в момента и ги поставете върху раменете си. Стегнете си раменете. Дръжте ги стегнати в продължение на 5 секунди и отпуснете.

Направете същото с китките, пръстите на ръцете, коленете, глезените и пръстите на краката. Емоциите ще станат по-поносими или дори напълно ще изчезнат.

Моите 10

Изследванията показват, че когато правим списък на положителните си качества, ценности и характеристики, това подобрява самочувствието и самоконтрола, и намалява импулсивността. Като помолите учениците да изброят писмено силните си страни, ще им помогнете да се справят с един труден и предизвикателен ден в училище, а и ще повдигнете самочувствието им.

Примерни инструкции:

Напишете 10 неща, които ви правят специални и отразяват вашата същност. Имате достатъчно време, така че помилсете добре. Залепете списъка там, където ще можете да го виждате всеки ден, например до леглото или на бюрото.

Кът за успокоение

Предшественикът на този кът, както можете да се досетите, е ъгълът за наказание. Но в къта за успокоение няма наказани и негативните емоции не ескалират, а напротив – неутрализират се. Кътът за успокоение предлага на учениците “подслон”, когато емоции като гняв, тъга или тревожност започват да бушуват в тях. Той е място, определено за прилагането на техниките за емоционална регулация. Важно е, че се намира в класната стая, а не някъде навън (в коридора, в хранилишето, на двора), тъй като това укрепва взаимоотношенията учител-ученик и показва на ученика, че мястото му е именно в час. 

Кътът за успокоение може да е “обзаведен” с коледни лампички, мека светлина, устройство за слушане на успокояваща музика и слушалки, антистрес топки, маркери и хартия, мотивационни плакати и дори ароматизатори с успокояващ аромат като лавандула и ванилия. Можете да позволите на учениците сами да оборудват къта за успокоение с предмети, важни за тях, като семейни снимки или снимки с приятели. Може дори да им позволите да кръстят къта както предпочитат – “Зона за релакс”, “Моето щастливо място” и т.н.

Ето няколко примерни насоки:

Какви предмети бихте сложили в къта за успокоение – предмети, които ви действат успокояващо и които ви карат да сте щастливи и да се чувствате в безопасност? Какви правила трябва да си създадем, за да можем да използваме къта за успокоение по възможно най-добрия и безопасен начин?

Можете да отидете в къта всеки път, когато започнете да изпитвате емоции, които не можете да контролирате. Не чакайте прекалено дълго, защото така емоциите могат да станат неконтролируеми.

Успокояващ аксесоар

Ключодържател-гривна, ластик за коса, каишка на часовник, или лента за глава са добра алтернатива на антистрес топките, тъй като не са така разсейващи, дискретни са и така или иначе ги носим. Чисто физическото разтягане или стискане на материала действа като отдушник за негативни емоции и излишна енергия. 

Примерни инструкции:

Помислете какви емоции чувствате и ги свържете мислено с ластика на китката си. Представете си откъде възникват тези емоции в тялото ви и мислено ги преместете изцяло в ластика, за да можете да ги контролирате. Разтягайте и мачкайте ластика, когато емоциите се засилят. Представете си, че с всяко разпъване емоциите изчезват. 

Позитивни самоутвърждения

Изследванията показват, че тази техника подобрява работната памет и самоконтрола. Зад сложния термин се крие нещо изключително просто. Кажете на учениците си, че вски път, когато мислят негативно за себе си, трябва веднага да измислят нещо хубаво и да се концентрират върху него. Например: “Аз съм страхотен човек, независимо какво мислят другите за мен.” Информирайте ги, че ако практикуват тази дейност редовно, скоро това ще им стане навик. 

Какви дейности за регулиране на емоциите използвате вие? Ако искате да научите повече по темата, можете да разгледате и ресурсите на образователния сайт prepodavame.bg. 

Статията е адаптирана от Едутопия.